Първата част от „СФФ 10“ включва творби на Уонг Кар-вай, Ким Ки-дук, Аки Каурисмаки, Корнел Мундруцо и Павел Павликовски
Една от мисиите на София Филм Фест през изминалите 25 години бе да представя на българската публика емблематични автори на световното кино, както и изгряващи таланти, които през годините се утвърдиха като едни от водещите режисьори на авторското кино. Утвърдените имена сме представяли с ретроспективи, а развитието на навлизащите на международната киносцена сме следили регулярно, включвайки всеки техен нов филм в програмите на фестивала.
По случай юбилея имаме удоволствие да представяме с филм 10 изключителни режисьори. Част от техните творби са дигитално възстановени и могат да бъдат видени единствено в киносалоните и програмата на 25-ия София Филм Фест! Първата част на „СФФ 10“ включва филми на Уонг Кар-вай, Ким Ки-дук, Аки Каурисмаки, Корнел Мундруцо и Павел Павликовски.
Уонг Кар-вай е от онези режисьори със собствен почерк и магия, които няма как да забравим или пропуснем, ако поне веднъж сме гледали негов филм. Той е роден през 1958 година в Шанхай. Изненадва всички специалисти и публиката с дебютния си филм „Докато сълзите капят“ (1988). „Диви дни“ (1991) се радва на успех в Корея и Европа и получава множество награди. За „Щастливи заедно“ (1997) Кар-вай получава награда за най-добра режисура на фестивала в Кан.
„В настроение за любов“ е част от много класации, включващи най-добрите филми на всички времена, и често е цитиран като една от най-добрите творби на азиатското кино. Именно този изключителен филм, в своята дигитално възстановена 4К версия, лично одобрена от Уонг Кар-вай и с интродукция на режисьора, ще може да бъде видян единствено на голям екран през март – един от най-красивите и магнетични филми за любовта, правен някога, представен с огромен успех и на 8-ия София Филм Фест през 2004 година, в специалната ретроспектива, посветена на режисьора. Историята отвежда зрителите в Хонконг, в далечната 1962 година. Главният редактор на местен ежедневник Чоу и съпругата му се преместват в нова жилищна сграда, чиито обитатели са най-вече от шанхайската общност. Скоро той се запознава с Лиджън – красива млада жена, която също неотдавна се е нанесла със съпруга си, който често пътува по работа. Тъй като собствената му съпруга нерядко отсъства, Чоу започва да прекарва все повече време в компанията на Лиджън. Двамата стават приятели, но един ден са принудени да погледнат истината в лицето...
* * *
Невероятният Ким Ки-дук, автор на забележителни творби като „Островът“, „Лошо момче“, „Пролет, лято, есен, зима… и пролет“, „Мрежата“, разказва истории изпълнени със страст, отмъстителност и енергия. Неговите почитатели със сигурност знаят, че е учил изящни изкуства в Париж, работи като сценарист и е самоук режисьор. Той е роден в една южнокорейска провинция, в малкото село Собени, по-късно семейството му се премества в Сеул. Датата на неговото раждане е 20 декември 1960 година, а пътят му на земята бе прекъснат през миналата 2020, след неуспешна борба с вируса-причинител на днешната пандемична реалност...
Творбите му, редовно присъстващи в програмите на СФФ, носят специфичен, разпознаваем почерк, той е майстор на изящните, чувствени сцени, в които диалогът почти отсъства, а пред зрителите оживяват образи, благодарение на талантливите актьори и брилянтната визия на режисьора. „Стик №3“, който ще бъде представен през март пред българската публика, покори света не само с оригиналност и свежест, но и със своята провокативност и изтънченост. През 2004 година филмът спечели „Сребърен лъв“ за режисура във Венеция и наградата на ФИПРЕССИ, а историята проследява един бездомник, който живее като фантом; ежедневието му се състои във временно настаняване в къщи и в апартаменти, за които узнава, че ще бъдат свободни (за известно време). Какво се случва, когато по прищявка на съдбата пътят му се пресича с този на красавица, обречена на невидимо съществуване?
* * *
След специалната ретроспектива, посветена на Аки Каурисмаки в програмата на 24-ия София Филм Фест през необичайната и преломна 2020 година, в юбилейното 25-о издание на фестивала решихме да обърнем специално внимание на неговия последен разказ, изпълнен с топлина и грижа към ближните - „Другата страна на надеждата“. Филмът бе удостоен със „Сребърна мечка“ за режисура в Берлин 2017, а историята е втори филм (след „Хавър“, с номинация за „Златна палма“ в Кан 2011) в своеобразната трилогия, замислена от финландския режисьор като поредица от разкази, посветени на пристанищни градове. Зрителите проследяват две сюжетни линии, които случайно се пресичат. Халед е млад сирийски бежанец, изгубил цялото си семейство. В един момент той се оказва в Хелзинки, където търси убежище, без особени изгледи за успех. Другият герой е търговският пътник Викстрьом - в началото на филма той напуска алкохолизираната си съпруга и работата си, за да се потопи в дълбоките води на хазарта. Срещата между двамата става причина за впечатляващи трансформации и вдъхновяващ изблик на човечност.
„Както е казал Достоевски – „Наблюдвайте хората”. Така ще ги опознаете и разберете по-добре. Аз съм просто нравствен човек, не съм моралист, и не намирам никакъв смисъл да снимам филми без нравствено послание...“, обобщава мисията на своето изкуство Каурисмаки и продължава – „Бихте искали вашите послания да бъдат разбрани от хората? Тогава опитайте да създадете филм за международната публика – това е най-добрият начин всеки да види през очите ви света, в който живеем“.
* * *
Унгарският режисьор Корнел Мундруцо е добре познат на българските зрители, които са се срещали с всичките му филми на София Филм Фест през годините - от дебюта му „Приятни дни“ (2002), носител на Голямата награда за най-добър филм в първия международен конкурс на София Филм Фест през 2003, през омнибуса „Поколение: Изгубени и намерени“ (2005), филма „Делта“ (2008), спечелил наградата на ФИПРЕСИ в Кан, както и „Нежният син – проектът Франкенщайн“ (2010), номиниран за „Златна палма” в Кан. През 2014 година Мундруцо представи на света една изключителна провокация - „Белият бог“, носител на голямата награда от конкурса „Особен поглед“ от Кан и най-симпатичната награда от един от най-авторитетните фестивали в света - „Кучешка палма“, присъдена на две от 250-те кучета във филма. Оригиналният и впечатляващ „Луната на Юпитер“ (2017) също участва в Кан, отново в основния конкурс.
На 25-ия София Филм Фест зрителите ще могат да гледат най-новия му филм – „Фрагменти от живота на една жена” („Pieces of A Woman“). Творбата е копродукция между САЩ, Канада и Унгария, премиерата ѝ беше в програмата на Венеция 2020, а главните роли са поверени на Ванеса Кърби и Шая Лебоф. Изключителната роля на Кърби й донесе „Купа Волпи“ за най-добра актриса и номинация за „Златен глобус“, но отличията тепърва предстоят.
„Исках да говоря за табу, което отдавна съществува. Жените, които губят бебетата си поради някаква причина, често изпадат в изолация. Хората около тях просто не знаят как да им помогнат да се справят с подобна трагедия. Това е провокацията за създаването на тази история. Исках да поставя този сюжет в среда, която познавам и съм близо до нея. Затова избрах семейство на хора, оцелели от Холокоста. Главната героиня във филма – Марта е трето поколение в подобно семейство. Основният въпрос във филма е как хората съумяват да се справят с трагедиите и какъв отпечатък остават те върху душите им и върху техните деца“, споделя за филма си Корнел Мундруцо.
* * *
През 2019 година Павел Павликовски представи лично в София своя филм „Студена война“, обявен за най-добър европейски филм, номиниран за три награди „Оскар“ и удостоен с приза за режисура в Кан 2018. Творбата е завладяваща любовна история, сплела фатално съдбите на двама души с различни житейски биографии и темпераменти на фона на разгарящата се Студена война между Източна и Западна Европа през 50-те години на миналия век. Двамата са фатално неподходящи един за друг, но връзката им е предопределена от съдбата…
Павликовски черпи вдъхновение от съдбата на своите родители. „Те бяха най-интересните драматични образи, на които съм попадал – силни личности, които се обичаха и мразеха.” - казва за тях режисьорът. Двамата се влюбват, предават се, събират се отново, женят се и се развеждат, а връзката им се съживява и замира многократно до края на жизнения им път през 1989 година, малко преди падането на Берлинската стена. „Когато бях по-млад, полудявах от непрекъснатите събирания и раздели на родителите ми. Но когато починаха, осъзнах, че това е най-голямата любовна история.“
