На днешната дата, през 1913 година, започва последното голямо сражение от Междусъюзническата война – тази за Кресненския пролом.
14 юли остава в човешката история с началото на Френската революция, но за България това е и датата, в която българската армия за пореден път показва храбростта си и след четири дни на тежки сражения не допуска гръцката армия да напредне и да атакува столицаа ни София. Героите от Втора и Четвърта армия, под командването на генерал Михаил Савов, са тези, които записват имената си в историята на България.
Преди началото на битката за Кресненския пролом, гърците превземат Неврокоп (Гоце Делчев) и Предела. Но тези успехи ги отдалечават на 100 километра северно от продоволствената си база в Демирхисар. Маневрирането им е затруднено от насечения от планини терен в поречието на Струма, а снабдяването и придвижването на артилерията става трудно по пътища, разбити от отстъпващите българи и задръстени от бежанци.
Обстоятелствата веднага са използвани от българското командване, което пренасочва части от Четвърта армия след победата над сърбите в Калиманската битка. Така българите постигат числен превес над противника (110 батальона, 10 ескадрона и над 40 батареи от българска страна срещу 84 батальона, 12 ескадрона и 37 батареи от гръцка).
На 14 юли боевете са при Ораново, Церово и Огняр махала.Там Трета Балканска дивизия дава отпор на Шеста гръцка дивизия, но флангът им е атакуван откъм Предела от Седма дивизия. Генерал Никола Иванов през нощта срещу 15 юли българите се оттеглят северно от Горна Джумая. Там артилерията ни не допуска навлизането на гърците в града.
На 16 юли Западнородопският отряд и една колона от Самоковския (33 пехотен полк) завземат Мехомия, разгромяват гръцкия ариергард, оставен в района, и завземат Предела, излизайки във фланг и тил на гърците пред Горна Джумая. На следващия ден Седма гръцка дивизия принуждава българите да отстъпят с два километра източно от Предела. В този момент закъснелите части на Самоковския отряд (4 и 34 пехотен полк) се появяват на хребета Арисваница, на север от Предела, и спират гръцкото контранастъпление. Боят продължава безрезултатно до примирието на 18 юли следобед, а настъплението на българските сили към Струма е спряно.
По десния фланг Шеста пехотна дивизия успява да превземе Занога, но уморените войници отказват да продължат настъплението към Кресна. Генерал Савов прехвърля за целта още една бригада от сръбския фронт, но ден по-късно огънят е прекратен. За три дни боеве дясното българско крило успява да напредне с 15 до 18 километра.
Настъплението на дясната българска групировка е отслабено значително от опасността самата тя да попадне в обкръжение, докато напредва към южния изход на Кресненския пролом. Опасността иде от групата на генерал Мосхопулос (Втора и Четвърта дивизия), която от 15 до 17 юли щурмува в участъка между Струма и централните склонове на Влахина (върховете Лешка и Хасан паша) с намерението да се съедини със сърбите при Царево село.
На 15 юли генерал Иванов хвърля най-боеспособната си част – 29 пехотен полк, срещу връх Видрен, но атаката се проваля. Полкът отстъпва към Лагодаш, без да е преследван. Така между деснофланговите части на 2-ра и левофланговите на 4-та българска армия се отваря пробив, от който опитва да се възползва Мосхопулос. На 17 юли реорганизираният и усилен десен фланг на 2-ра българска армия минава отново в настъпление от Лагодаш, нанася поражение на гърците при махалата Чаир и достига Лешко и Падеж, заздравявайки връзката с Четвърта армия.
Докато настъплението към София се развива успешно, гръцкият крал Константинос отклонява румънското посредничество за примирие. В разгара на битката за Кресна обаче той изпраща телеграма до Елевтериос Венизелос, в която заявява, че гръцката армия е достигнала „пределите на физическата и моралната издръжливост“, и иска от министър-председателя да издейства незабавно прекратяване на огъня. Примирието, договорено в Букурещ, настъпва в ранния следобед на 18 юли.
Кресненската битка е определяна както като „отбранителна победа“ на българите, така и като успех за гърците. Авторитети в българската и световната историография смятат, че в момента, когато настъпва примирието, обкръжаването на гръцката армия е въпрос на ден-два. От друга страна, съвременник, близък до гръцкия генерален щаб, твърди, че примирието спасява не гръцката, а българската армия от разгром. Според него са оставали само 3-4 часа, докато двете изтощени дивизии на генерал Мосхопулос обкръжат двете и половина български дивизии при Пехчево.
Легендата
И ето нещо интересно, граничещо с легенда – след като битката при дефилето завършва и гърците се оттеглят панически, българските войници започват да събират труповете. Стотици войници на противника падат мъртви в реката точно на завоя при мистериозната водна пещера в Кресненското дефиле, която се е формирала при Крупнишките земетресения от 1904 година. Около отвора на водната пещера, на стотина метра разстояние нагоре и надолу по течението обаче не е имало нито един труп. В края на 60-те години на XX век водолаз от софийския отряд към МВР привързан със здрави стоманени въжета се гмурка в Струма на това място, за да търси потънала през нощта “Волга” с четирима пътници. Изведнъж въжето се опънало като струна готово да се скъса и само тежкотоварният камион, за който бил вързан края му, удържал засмукването като с вакуум на водолаза навътре. Колегите му с усилия го издърпали на повърхността, почти неподвижен. Когато му свалили водолазния костюм, косата на младия мъж била изцяло побеляла. Гледал ги безмълвно и с блуждаещ поглед. Водолазът проговорил чак след повече от месец и едва тогава разказал за ужасиите, които видял на десетина метра навътре във водната пещера. Няколко сома-гиганти, по 2-3 метра, се устремили веднага към него. Само бързата намеса на колегите му му спасили живота.
