Правописната реформа на българския език от 1945 г. следва линията, зададена от Лениновата реформа на руския език от 1918 г., и реформата на българския правопис от 1921 г., наложена от правителството на БЗНС.
Още: Националната библиотека пази най-малката книга с Господнята молитва у нас (ВИДЕО)
Още: Роден е Димитър Хаджигеоргиев, български композитор
След правописната реформа в Русия, проведена от болшевишкото правителство след Октомврийска революция, отношението на левите политически сили в България – комунисти и земеделци, към правописа добива политически измерения. Те разглеждат някои правописни правила като проява на езиков елитизъм и отчуждение на интелигенцията от масите. Определени букви като щ, ѣ, ю, я, ѫ са обявени за буржоазни, а ѣ и ѫ като символ на консерватизъм и великобългарски шовинизъм.
След преврата на 9 септември 1944 г. правителството на Отечествения фронт назначава комисия от езиковеди и писатели, която „да разгледа възможностите за опростяване на българския правопис“. Въпреки силната съпротива на български общественици и писатели, включително и членове на комисията като Елин Пелин, в началото на следващата година комисията внася в Министерския съвет предложение за реформа на българския правопис, което на 27 февруари 1945 г. е публикувано в Държавен вестник като наредба-закон.
