На 15 септември 1918 година се провежда битката край Добро поле в Македония. Тогава български войски се сражават срещу военните части на Гърция, Англия, Франция и Сърбия. Изтощението на българските войници оказва влияние върху тяхното представяне и битката завършва със загуба за България. След това поражение българската държава е принудена да сключи примирие и официално излиза от Първата световна война. Нашата войска е разгромена и трябва да мине дълъг период от време, за да възстанови своите сили.
Предпоставки за провала на българите край Добро поле се появяват още по време на настъплението на родните ни войски в Румъния и Гърция. Тогава българската армия не успява да пробие отбранителната линия на противника, а това от своя страна води до умора сред войниците. България продължава да участва в различни бойни сражения, но е принудена да поиска помощ от своите съюзници – Централните сили. Сред българските войски на фронта започва да се усеща глад и изтощение. Наблюдава се недостиг на храна и боеприпаси, което влияе върху общата мобилизация на армията. През 1917 година Гърция се присъединява към Антантата и официално влиза в Първата световна война. В началото на 1918 година гръцките военни части, които са разположени в Солун, започват подготовка за общо настъпление срещу българските войски. В последствие в това нападение се включват Англия, Франция и Сърбия. Целта на тази масова атака е да нанесе удар върху българската армия и България да излезе от Първата световна война. Планират се три основни удара, като най-голямото бойно сражение трябва да се състои в платото на Добро поле. Българите получават информация за планираното нападение срещу тях, но нямат възможност да привлекат още резерви или да подсигурят отбраната си.
Така на 15 септември 1918 година започва масовото нападение на Антантата срещу българските военни сили в Дойран и Добро поле. От една страна българската войска е атакувана от гръцката и английската армия, а от друга страна се оформя настъпление на французи и сърби. Целта на военните сили на Антантата е да пробият българската защита и всички войски от съюза да се обединят в Скопие. В защитата край Добро поле участват 2-ра и 3-та българска пехотна дивизия, както и 11-та дивизия на немската армия. Въпреки добрата организация на нашите войски, изтощението оказва голямо влияние и българската армия не успява да издържи масовата атака. Силите на Антантата започват сериозна артилерийска обсада и бомбардират немските и българските позиции край Добро поле. Българската артилерия не може да отвърне на огъня на противника и да спре силната офанзива. Въпреки всичко родните ни войски не се предават и отказват да напуснат фронта. Вечерта на 15 септември 1918 година, английските и френските сили успяват да овладеят нашата отбрана и българските войска е принудена да се предаде. Пробивът на Антантата има, както тактически, така и стратегически последици. Благодарение на оттеглянето на българската армия, силите на Антантата започват да настъпват на север и да придобиват по-голямо влияние.
В действителност след загубата при Добро поле, другите български войски се вдигат на бунт и фронтът се разпада. На 29 септември 1918 година България подписва споразумение със съюзниците в Солун, в което официално обявява, че напуска Първата световна война. Българската армия е демобилизирана и има нужда от дълъг период от време, за да възстанови своите сили. Настъпват тежки времена за българската държава, която трябва да се справи с тежка инфлация и териториално ощетяване. Битката край Добро поле се оказва повратен момент за участието на България в Първата световна война.
