На 1 септември 1898 година, преди 117 години, е роден известният български писател – Димитър Талев. Той е автор на тетралогията „Железният светилник”, „Преспанските камбани”, „Илинден” и „Гласовете ви чувам”. Неговите романи оставят ярка следа в българската литература и го превръщат в един от най-добрите родни писатели. Творчеството на Димитър Талев е еталон за качество, а произведенията му продължават да са актуални до ден днешен.
Димитър Талев е роден в македонския град Прилеп, който тогава е част от Османската империя. Бащата на Талев е майстор ковач, а цялото семейство е възпитано в духа на възрожденски патриотизъм. Когато Димитър е на 9 години, баща му внезапно умира. Това е причината грижата за семейството да се поеме от малкото момче. Семейството на Талев започва да се мести в различни градове, за да може да изкара своята прехрана. Те живеят за кратко в Солун, Скопие, Стара Загора, Битоля и други. Заради избухването на Балканската война, Димитър Талев получава несистемно образование. През 1920 година, след редица трудности, той завършва гимназия в Битоля. Същата година заминава за Загреб и започва да учи медицина. След няколко месеца се прехвърля в университет във Виена със специалност философия. Въпреки доброто обучение, Талев не е доволен от живота си в чужбина. Затова той се връща в България и през 1925 година завършва българска филология в Софийския университет. През същата година издава първата си книга – „Сълзите на мама”. Това е сборник с детски разкази, който се радва на голям успех.
Димитър Талев винаги се е отличавал със своята твърда позиция относно македонския въпрос. Той дълго време подкрепя идеята за свободна и независима Македония. Това е причината през 1927 година да започне работа като коректор във вестник „Македония”, официален орган на дясната македонска партия. Три години по-късно е назначен на поста главен редактор. През този период политическата обстановка в България е много нестабилна и Талев трябва внимателно да подбира каква информация да публикува в изданието. През 1933 година директорът на вестник „Македония” е убит и Димитър Талев е назначен на негово място. Една година по-късно политическата ситуация в България внезапно се променя. Разпуснати са всички политически партии, в това число и македонските дружества. Прекратено е финансирането на вестник „Македония” и изданието спира да се публикува. В продължение на няколко години Димитър Талев е без работа. През 1938 година той става сътрудник на един от най-тиражните вестници в България – „Зора”. Талев започва работа в литературния отдел и често пише аналитични коментари върху важни обществени проблеми. През този период писателят е променил своето мнение относно македонския въпрос. Той вярва, че Македония може да съществува самостоятелно в рамките на царство България. По съвет на своя приятел, Мануш Стефанов, започва да пише роман, посветен на населението в Македония.
През 1944 година Димитър Талев започва да публикува части от произведението си „Железният светилник” във вестник „Зора”. Същата година настъпва смяната на политическия режим в България и това се отразява върху кариерата на писателя. С идването на социалистическото управление, Димитър Талев е обявен за националист и незабавно е изключен от Съюза на българските писатели. През октомври 1944 година той е арестуван и без да са повдигнати официални обвинения срещу него, е изпратен в Централния софийски затвор. Талев остава там до месец март 1945 година. След това е изпратен да полага обществено полезен труд в Бобовдол. През лятото на 1945 година е освободен, но две години по-късно отново е задържан. Този път Димитър Талев е изпратен да работи в мина край Перник. Постоянните неприятности се отразяват върху здравословното състояние на писателя и той получава тежка язва. През 1948 година Димитър Талев отново е пуснат на свобода и той решава да се премести със семейството си в Луковит. Там писателят се затваря в дома си и работи, каквото намери. През този период той довършва романа си „Железният светилник” и пише продълженията „Преспанските камбани” и „Илинден”. През 50-те години на 20.век, социалистическата власт променя своите възгледи относно македонския въпрос. Това е причината името на Димитър Талев да бъде реабилитирано и да бъде възстановен статутът му на писател. Той се връща в София и започва да работи на свободна практика. В началото на 1966 година издава последния роман от прочутата си тетралогия – „Гласовете ви чувам”.
Димитър Талев умира на 20 октомври 1966 година. Малко преди това е избран за народен представител в 31-то Народно събрание. Творчеството на Талев се отличава със своята историческа прецизност и уважение към патриархалните традиции. Той променя родната ни литература и заслужено се определя като един от най-добрите български писатели.
