Антон Диабели е австрийски музикален издател и композитор, представител на романтизма. Най-известен за времето си като музикален издател, днес той е познат като композитор на валса, върху който Лудвиг ван Бетховен пише своята серия от тридесет и три Вариации по Диабели.
Още: Националната библиотека пази най-малката книга с Господнята молитва у нас (ВИДЕО)
Още: Роден е Димитър Хаджигеоргиев, български композитор
Диабели е роден в Матзе при Залцбург. Обучава се за свещенически сан, но също така взема и уроци по музика при брата на Йозеф Хайдн – Михаел. Премества се да живее във Виена, за да преподава пиано и класическа китара, когато през 1818 година става съдружник на Пиетро Капи и двамата основават музикално издателство.
Фирмата им Cappi & Diabelli (която през 1824 година е преименувана на Diabelli & Co.) става известна с аранжиментите на популярни за времето музикални произведения, така че да могат да бъдат изпълнявани у дома от любители музиканти. Популярност в сериозните музикантски среди фирмата добива, когато първа публикува творбите на Франц Шуберт, когото подкрепя като композитор.
Антон Диабели композира голям брой собствени творби, включително и оперета, озаглавена „Adam in der Klemme“, няколко меси и песни и множество пиеси за пиано и класическа китара. Сред тях има и пиеси за четири ръце, които стават популярни сред любителите пианисти.
Още: Открит е Музей на киселото мляко в с. Студен извор
Още: Родена е Зина Юрданова, българска художничка
Композицията, с която Диабели става най-известен, всъщност е създадена в рамките на издателската му дейност. През 1819 година той решава да се опита да състави сборник с вариации върху един валс, който пише специално за целта, като всяка от вариациите е дело на различен значим австрийски или чуждестранен композитор. Събраните вариации трябвало да бъдат публикувани в антология, наречена „Vaterländischer Künstlerverein“. На поканата на Диабели се отзовали общо петдесет и един композитора, измежду които Шуберт, Бетховен, Карл Черни, Йохан Непомук Хумел, Игнац Мошелес и осемгодишният тогава Ференц Лист (въпреки че по всяка вероятност Лист не е бил персонално поканен, а учителят му Черни уредил участието му). Черни също така бил поканен да напише и кода. Бетховен обаче вместо една вариация, предложил на Диабели цели тридесет и три, които били оформени в Част I на сборника. Тази колекция от вариации на Бетховен са смятани за едни от най-значимите му пиеси за пиано и изобщо за най-великата сбирка от вариации по тема за времето си. Останалите 50 вариации, представени от други композитори, съставляват Част ІІ на сборника „Vaterländischer Künstlerverein“.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Родена е Хелън Келер
Издателството на Диабели се развивало по време на целия му активен живот, докато през 1851 година той се пенсионира, оставяйки го в ръцете на Карл Антон Спина. Когато Диабели умира през 1858 година на 76-годишна възраст, Спина продължава да ръководи фирмата и публикува много творби от Йохан Щраус - син и Йозеф Щраус. През 1872 година управлението на фирмата е предадено на Фридрих Шрайбер, а през 1876 година се слива с фирмата на Аугуст Кранц, който я изкупува окончателно през 1879 година и я прекръства на свое име.
