Съю̀зът на съвѐтските социалистѝчески репу̀блики (СССР), наричан още Съветски съюз е първата социалистическа държава в света. СССР съществува от 1922 до 1991 година в северната част на Евразия. Представлява съюз на 15 отделни съветски републики, има силно централизирано управление, еднопартийна система (единствена партия – КПСС) и планова икономика.
Образуването на Съветския съюз е последица от Октомврийската революция от 1917 г., когато болшевиките начело с Владимир Ленин свалят Временното правителство. На мястото на Руската република е създадена Руска социалистическа федеративна съветска република (по-късно преименувана на Руска съветска федеративна социалистическа република) и започва гражданска война между революционните „червени“ и контрареволюционните „бели“. Червената армия навлиза в територии на бившата Руска империя и помага на болшевиките по места да завземат властта чрез образуване на революционни съвети на работниците и селяните. През 1922 г. комунистите успяват да обединят няколко съветски социалистически републики – Руската, Закавказката, Украинската и Белоруската – в единен Съюз на съветските социалистически републики (накратко Съветски съюз). След смъртта на Ленин през 1924 г. настъпва кратък период на борба за надмощие в партията. В средата на 20-те години на XX век начело застава Йосиф Сталин. Той унищожава политическите си противници чрез масови арести на военни лидери, членове на комунистическата партия и обикновени граждани, които са изпратени в поправителни трудови лагери или са осъдени на смърт. СССР създава и прилага идеологията марксизъм-ленинизъм. След национализация на частната собственост и насилствена колективизация на земята започва развиването на планова икономика. В резултат на това страната преминава през период на бърза индустриализация и колективизация, постигайки експлозивен икономически растеж.
В началото на Втората световна война е подписан пактът Рибентроп-Молотов, който забавя конфронтацията между СССР и Германия. Въпреки това през юни 1941 г. германците нахлуват в СССР и започва Великата отечествена война. Съветските жертви по време на Втората световна война съставляват над 20 милиона при общо 60 милиона жертви на конфликта. Краят на военните действия на Източния фронт води до унищожаването на Третия райх, разделянето на Германия на две отделни държави и издигането на СССР като военна и индустриална суперсила, господстваща над Източна Европа. С края на войната започва противопоставяне между Източния и Западния блок, станало известно като Студената война.
Смъртта на Сталин през 1953 г. е последвана от период на политическа и икономическа либерализация, известен като десталинизация и размразяване при Хрушчов. Страната се развива бързо, като милиони селяни са преместени в индустриалните градове. СССР взема преднина в космическата надпревара, изпращайки в околоземна орбита първия изкуствен спътник „Спутник-1“ и първия космонавт Юрий Гагарин. През 1970 г. настъпва кратко разведряване на отношенията със САЩ, но напрежението се възобновява, когато Съветският съюз нахлува в Афганистан през 1979 г. Управлението на Леонид Брежнев от 1964 г. до 1982 г. често е критикувано като период на застой в СССР. За да го преодолее, в средата на 80-те години на XX век последният съветски лидер Михаил Горбачов започва реформи и либерализация на икономиката чрез политика на гласност и перестройка. Целта е да се запази ръководната роля на Комунистическата партия, но да се преодолее сериозната икономическа и социална стагнация. Вместо това политиката на Горбачов довежда до края на Студената война и поредица от събития в Централна и Източна Европа през есента на 1989 г., довели до падането на комунистическите режими в Източна Европа в рамките на няколко месеца. Силни националистически и сепаратистки движения се появяват и вътре в СССР. През март 1991 г. централната власт провежда референдум (бойкотиран от прибалтийските републики, Армения, Грузия и Молдова), на който мнозинството гласува за запазването на Съюза като обединение на суверенни държави. Това обаче не става поради последвалите събития през август 1991 г., когато е направен опит за държавен преврат, а голяма роля в организирането на съпротива на преврата изиграва Борис Елцин. Горбачов се завръща на власт, но тези събития трайно дестабилизират Съветския съюз и спомагат за забраната на КПСС, като в крайна сметка водят до разпадане на Съветския съюз. На 25 декември 1991 г. Горбачов подава оставка и останалите дванадесет съставни републики стават независими държави, обединени в регионална организация Общност на независимите държави. Руската федерация поема правата и задълженията на бившия Съветски съюз и е призната за негов правоприемник.
