Махатма Ганди е индийски адвокат, политик, пацифист, борец за човешка свобода и духовен водач на индийското движение за независимост, което довежда през 1947 г. до края на британското владичество в страната. Наречен е още „Баща на нацията“.
Първото покушение над Махатма Ганди е на 20 януари 1948 г. Лидерът на страната говори в обръщение към вярващите от верандата на дома си в Делхи, когато бежанец от Пенджаб на име Маданлал хвърля по него самоделна бомба. Устройството се взривява на няколко крачки от Ганди, но няма пострадали.
Индийското правителство, разтревожено от инцидента, настоява за усилване на личната охрана на Ганди, но той не иска и да чува за това – „Ако ми е съдено да загина от куршума на безумец, ще направя това с усмивка“. По това време Ганди е на 78 години.
На 30 януари 1948 г., Ганди се събужда на разсъмване и се заема с работа над проекта за конституция, който трябва да представи на конгреса. Целият ден преминава в обсъждания с колеги върху бъдещия основен закон на страната. Идва време за вечерна молитва и, съпроводен от своята племенница, Ганди излиза на поляната пред дома си.
Както обикновено, събралата се тълпа бурно приветства „бащата на нацията“. Привърженици на учението му се втурват към Ганди, опитвайки се, по древен обичай, да докоснат нозете на Махатма. Използвайки настъпилата суматоха, индуският националист Натурам Годсе (който обвинява Ганди за направените на Пакистан отстъпки), наред с другите поклонници, се приближава към Ганди и стреля три пъти в него. Първите два куршума преминават през, а третия остава в белите дробове, в областта на сърцето. Отслабналият Махатма, подкрепен от двете страни от племенниците си, прошепва: „О, Рама! О, Рама!“. Тогава показва със знак, че прощава на убиеца, и след това умира. Смъртта му настъпва в 17 часа̀ и 17 минути.
Годсе се опитва да сложи край на живота си, но в този момент към него се хвърлят хора, за да се разправят с него на място. Телохранителите на Ганди спасяват убиеца от разгневената тълпа и го предават на правосъдието. Скоро властите изясняват, че убиецът не е действал самостоятелно. Разкрит е голям антиправителствен заговор. Атентатът е планиран десет дни по-рано. Пред съда застават осем души. Всички те са признати за виновни в убийство. Двама от тях са осъдени на смърт и обесени на 15 ноември 1949 г. Останалите заговорници получават големи присъди за излежаване в затвор.