На 24 април 1916 г. в Ирландия започва т.нар. Великденско въстание срещу британската власт, което в края на краищата няколко години по-късно довежда до обявяването на независимостта на Дъблин от Лондон.
Бунтът е най-големият от 1798 г. и е организиран от Ирландското републиканско братство. Активните действащи лица във въстанието са членовете на групата "Ирландски доброволци", водени от учителя Патрик Пиърс, и малката Ирландска гражданска армия на Джеймс Конъли. След началото на бунта те овладяват ключови места в Дъблин и обявяват независимостта на Ирландия.
Въстанието продължава около седмица преди да бъде потушено, след което водачите му са съдени от военен съд и екзекутирани. Бързият му край е предизвестен от факта, че срещу 1000 въстаници се изправят 16 000 британски войници. Общият брой на жертвите и пострадалите от едноседмичните сражения са около 1200, като две трети от тях са цивилни. След потушаването на бунта са осъдени на смърт над 100 души, а 16 от водачите са екзекутирани на 3 май 1916 г.
Събитието обаче е крайъгълен камък в борбата на ирландците за независимост и бележи разделянето на привържениците на физическата сила и на политическите действия. В резултат това развитие на изборите за британски парламент през 1918 г. Шин Фейн печели голяма победа в Ирландия и през 1919 г. независимостта на страната е провъзгласена. Този път водач на движението е Еймън де Валера, избягнал по чудо екзекуцията три години по-рано. Суверенитетът на Ирландия е признат през 1921 г. след двегодишна война, а Северна Ирландия остава под властта на Лондон. Официално Ирландия се смята за независима държава от 1 април 1922 г., когато Дъблин поема управлението на страната от Лондон.
Източник: Уикипедия
