На 1 април 1916 г. официално се въвежда използването на Григорианския календар в държавната администрация в България, той заменя ползваният дотогава Юлиански календар. Това става със закон, приет на 21 март 1916 г. Промяната влиза в сила на 1 април 1916 г., когато дните от календара се преместват с 13 напред - след 1 април 1916 г. следва 14 април.
На 4 октомври 1582 г. папа Григорий XIII въвежда нов календар, наречен по-късно на негово име - Григориански календар. Проектът на този календар е на преподавателя по медицина в университета на гр. Перуджа Луиджи Лилио, който се счита за негов съставител.
Григорианският календар заменя Юлианския календар, който за 400 години избързва с 3 дни. За да се избегнат нови грешки се решава от всеки 400 години да се изваждат 3 дни. На 24 февруари 1582 г. папа Григорий ХIII издава була, която определя датите да се преместват с 10 дни напред. Така денят след 4 октомври 1582 г. (четвъртък) не се приема за 5, а за 15 октомври 1582 г. Отместването поправя грешката, натрупана от времето на Никейския събор и пролетното равноденствие идва на 21 март.
Първите страни, приели новия стил в календарното време са: Италия, Испания, Португалия, Полша, където след 4 октомври 1582 г. по стар стил, следващия ден ставал 15 октомври по нов стил.
В България Законът за въвеждане на Григорианския календар е обнародван на 21 март 1916 г. От 1 април 1916 г. летоброението става по Григорианския календар. Денят 31 март остава последен ден, броен по Юлианския календар, и на следващия след него ден веднага влиза в сила новият с дата 14 април, като начало на новото времеброене.
Българската православна църква следва Юлианския календар до 1968 г., когато заедно с Гръцката православна църква и Румънската православна църква възприемат Григорианския календар, но без великденския празничен цикъл.
