На 26 юли 811 година се състои битката при Върбишкия проход. Тя e между българските войски, водени от хан Крум и византийските войски, предвождани от император Никифор I Геник. Тази битка остава в българската история като една от най-кръвопролитните победи над византийската армия.
Предпоставки за сражението между българите и византийците възникват през 808 – 809 година. Тогава българите, които обитават територията около река Струма, вдигат въстание и в последствие хан Крум присъединява тези земи към българската държава. Това предизвиква недоволството на император Никифор I и той започва да търси различни начини за обсада на тогавашната българска столица – Плиска. През 809 година български войски начело с хан Крум завземат византийската крепост Сердика. Търпението на византийския император е изчерпано и той обявява война на българите. В началото на 811 година византийската войска е в бойна готовност и Никифор I започва поход към Плиска. След като разбира за намерението на византийския император, хан Крум отправя различни предложения към него, за да сключат мир. Никифор I е главозамаян от численото си превъзходство и отхвърля всички предложения на българския владетел.
На 20 юли 811 година, византийският император повежда своята войска през проходите на Стара планина и навлиза в българските земи. През следващите дни той успява да извърши обсада на Плиска. След като превзема българската столица, Никифор I проявява невиждана дотогава жестокост към българското население. Местата, през които преминава византийската войска са опожарени, а хората са убити, без значение от своята възраст или пол. След разрухата на резиденцията на хан Крум в Плиска, византийският император доволен напуска българската столица и се отправя към Константинопол. Докато трае опустошението над Плиска, хан Крум мобилизира своята войска и загражда изходите на Върбишкия проход с дървени укрепления. По този начин византийската войска попада в капана на българите. След като Никифор I вижда, че пътят за отстъпление е прекъснат, той прави всичко възможно, за да защити своята войска.
Решаващата битка се провежда през нощта на 26 юли, 811 година. Тогава българските войски извършват изненадващо нападение над византийците. Малко са оцелелите след това сражение. Император Никифор I е убит, както и най-големият стратег на Тракия – Теодосий Саливара. Загинали са много византийски офицери, видни велможи и военни началници. Синът на византийския император, Ставракий, е тежко ранен и няколко седмици по-късно умира в Константинопол. Победата на българската войска при Върбишкия проход е много важна за по-нататъшното развитие на България. Така българската държава укрепва своите територии на Запад, което в последствие помага за завоюването на нови земи.
