MINI John Cooper Works: Покажи на тия хора как се мяташ (тест-драйв)

14 октомври 2015, 17:54 часа • 17971 прочитания

Опитите на немските инженери върху класическото MINI дават страничен ефект, което ме превръща в лошо момче, каквото не съм по принцип, и започвам да преподавам уроци по физика с Библия в ръка и две димящи дула, през които излиза боботещият рев на „шестака“. Опа, извинявам се, на 4-цилиндровия, 2,0-литров двигател, напомпан до 231 к.с. Същият е с 10% по-мощен от предишния, а въртящият му момент е увеличен с 23% до 320 Нм. Но цифрите, макар и да говорят много, не казват всичко. Защото тази оса изглежда заплашително и едновременно съблазнително с този зелен цвят и червен покрив. Но още по-съблазнително ме кара да се чувствам в дълбоките „корита“, които обгръщат тялото ми, докато карам MINI JCW да покаже на тия хора как се мята. И да, не съм от „джигитите“ на пътя, които са особено актуална тема в последно време, а един ентусиазиран автомобилен фен. Не дрифтя и се стремя всячески да не застрашавам никого на пътя, но в кръвта ми има примеси с високо октаново число и подобни автомобили ме карат да се чувствам жив. За което не мога да се чувствам виновен, напротив. Но консумирам с мярка и мисъл.

Макар и да беше отдавна, някъде дълбоко в съзнанието ми се е запечатало предупреждението “играчка-плачка”. Като всяко малко дете и аз не обръщах особено внимание на родителските заръки и трепети, но като голям установих, че всичко, казвано ми от родителското тяло, е било за добро. С това наум подхождам внимателно към зелено-червената оса MINI John Cooper Works. Ще кажете - кво пък толкоз, просто MINI. И бихте били прави, ако не сте се качвали в MINI, да не говориме за JCW. И ако не сте запознати с дребния детайл, че въпросният модел вече идва с 231 к.с. (с 10% повече спрямо предшественика си). Карал съм коли с много повече от тези, но подобно забавление и удоволствие зад волана е много рядко. Просто MINI?! О, неразумний юроде… Думата “просто” тук няма абсолютно никакво място. В мига, в който го видях и седнах зад волана му, разбрах колко много ми е липсвал от последната ми среща с него. Междувременно съм тествал Counryman и Paceman JCW, но при тях теглото си казва думата. А тук всичко е в най-чистата му форма.

MINI John Cooper Works е автомобил, предлагащ истинска атракция за останалите участници в движението, а на мен уникални изживявания, които обаче трябва да бъдат контролирани, защото човек лесно се увлича и от играчка – всичко може да се превърне в плачка. Затова: консумирайте умерено и винаги с мисъл за другите. А и за себе си, тъй като всичко се развива много бързо. Как става това? Много просто: натискате педала на газта и чувате режещия звук на „шестака“. Простете, обърках се, защото един приятел ме попита именно това: „шестак ли са сложили отпред?“. Не, двигателят е 4-цилиндров, 2,0-литров. Но как звучи! Трудно ми е да го опиша, но само с две думи мога да опиша пътното поведение на MINI JCW: адски директно. И много твърдо. В този автомобил е спестен ритникът в бъбреците при смяната от 2-а на 3-а предавка, тъй като моделът е с опционалната 6-степенна Steptronic Sport трансмисия. Но болките в кръста си остават при преминаването през всяка неравност. А колко сладка е тя! Ще остана влюбен в този автомобил винаги. Като в руса любовница – прави всичко така, както го искаш, веднага, без извинения, винаги готова да разпердушини наточени до неузнаваемост богати „дами”, вързали по стотина (поне) „коня” в повече, но разглезени от разточителството.

Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!

Мисълта, че този материал може да бъде прочетен от жена ми, ме връща на земята. Всичко казано дотук, скъпа моя, е метафора, с която, любов моя, искам да опиша MINI John Cooper Works. А с нормални думи описанието би звучало по следния начин.

ВИЖТЕ ДВЕТЕ ЛИЦА НА MINI JOHN COOPER WORKS

Чепатият характер на MINI JCW е ясно откроим отпред, където най-силно впечатление правят големите въздухозаборници, които подсказват както за високите нужди на двигателя и спирачките от въздух за охлаждане, така и динамични възможности на автомобила. За да се задоволят специфичните нужди за охлаждане, във външните части на бронята са отворени допълнителни въздухоотвори. Те заемат мястото на фаровете за мъгла при нормалното MINI и осигуряват подаване на въздух до допълнителните радиатори, които контролират температурното ниво на спомагателните агрегати и спирачките. „Пчелната пита” е подчертана от червена напречна пластина в долния край, върху която е позиционирано логото на John Cooper Works. Прецизно оформените аеродинамични елементи в областта на предната броня, както и оформените по специфичен начин странични прагове допринасят за оптимизирането на аеродинамиката. Тя се подсилва от задния спойлер, както и задната броня с дифузьор в долната част.

С новия интериор на MINI вече свикнах. Дълбоките спортни седалки обаче са територия, запазена само за JCW. Автомобилът е толкова компактен, но въпреки това ми е трудно да достигна огледалото за обратно виждане, никакъв шанс за предното стъкло. Отзад размерите също са нараснали, но все така мястото за краката е недостатъчно, като там добре се чувства само 6-годишният ми син. Основният кръгъл прибор на централната конзола е като цветомузика и имам чувството, че съм в нощен клуб. Зад волана се появява визьора за Head-up дисплея с дигитално показване на оборотомера, но за пръв път усещам head-up като излишна опция. В града се наслаждавам на опционалната уредба harman/kardon, но извън него предпочитам сам да си озвучавам пътуването чрез механична смяна на предавките с перата на волана.

Самият той е дебел и с червени шевове, пасва идеално в захвата ми. Старт-бутонът е перчатка, червана и пулсираща с лека светлина, имитираща в някаква степен този детайл при някои супер спортни автомобили. Никога няма да приема приличащия на градински инструмент скоростен лост на автоматичната трансмисия. Особено дразнещ е високо позиционираният среден подлакътник, който пречи при динамично шофиране. Системата TRC въобще не си позволих да изключа, тъй като и така бе достатъчно мокро и хлъзгаво. Е, направих го само веднъж, за да видя как е дрифтът с предно: доста добре. Лошото време не ме спря да тествам MINI Driving Modes, особено режима SPORT, но само ведвъж, без да мога да го усетя напълно. Пуснах веднъж GREEN, но ефектът не бе особено чувствителен. Този автомобил е много далеч от средния си показател за разход на гориво, като най-малкият постигнат от мен бе 11,4 л/100 км. Иначе смяната на режимите променя настройките и чувствителността на педала на газта и кормилното управление, времето за превключване на автоматичната трансмисия, както и работата на динамичния контрол на амортисьорите.

Каква е причината, превръщаща тази детска играчка в брутална машина на пътя? Отговорът дават инженерите. И друг път съм казвал, че ако един автомобил е направен единствено и само от инженери, това ще е вероятно най-скучното технологично творение на света. В този случай обаче дизайнерите са свършили работата си перфектно, както и инженерите, а най-хубавото е, че двата екипа са работили съвместно с една-единствена цел: да осигурят на собствениците голяма доза адреналин и забавление. А те идват и от 2,0-литровия двигател. Той разгръща максималният въртящ момент от 320 Нм още от 1250 об/мин и го поддържа до 4800 об/мин. Агрегатът развива максималната си мощност от 231 к.с. при 5200 об/мин и я поддържа до 6000 об/мин. Задвижването на новото MINI John Cooper Works е изключително еластично. Тягата му осигурява не само темпераментно ускорение от място, но и особено динамични междинни ускорения. Автоматикът е по-бърз от стандартната механична трансмисия (6,1 сек спрямо 6,3 сек за ускорението до 100 км/ч), но пък отнема част от чара. Затова аз предпочитам да карам извън града в механичен режим на смяна на предавките, за да извадя целия капацитет на мотора, а и да се наслаждавам на режещия му звук. С ниското си насрещно налягане на отработените газове изпускателната система подобрява спонтанното разгръщане на мощността на двигателя, като в същото време генерира и типичния за моделите на JCW. А и трябва да кажа, че тази кола се кара с натискането на газта. Иначе не виждам оправдание да се разделите с толкова много хиляди левове.

Тази цена (не смея да я произнеса, база: 60 200, а тестовият е доооста отгоре) ще ви стигне за германска премиум кола от средния клас, но и за миг няма да изпитате това чувство от Works. Да, друса и дрънчи при висока скорост, но това му е хубаво. Усещаш тези 231 к.с. умножени по две, а в мокрото време предните гуми не могат да захапят асфалта и цялата предница се тресе, като сгазиш педала на газта. Имаш чувството, че отново седиш в истински автомобил – компактен, лек и бърз, направен да ти носи удоволствие. Това има своята цена, но най-запалените (и можещи) ще оценят фактите.