Средата на ноември, краят на циганското лято, девет MINI-та във Варна, дебют на 5-вратия Cooper и един рожден ден. Страхотни поводи, чудесно време, прекрасни автомобили, приятелска компания. Присъствам на един страхотен тест-драйв, на който имам възможността да тествам най-важните модели в гамата на MINI, да хапна торта, да обядвам в мега варнернската гъзария през лятото – „Рапонги“, но най-важното – да мина близо 700 км (по-голямата част от които по Подбалканската линия) и за пореден път да се убедя в страхотното пътно поведение, с което MINI печели почитатели през годините. Да, подрусваше от време на време, но това е включено в цената, ако искате да седите в една от най-модерните и най-стабилни коли, предлагащи се на пазара. А цената е като морската вода – солена.
Отдавна не бях летял със самолет... до Варна. На паркинга пред спретнатото летище, в опъната като по конец редица, са подредени девет автомобила MINI. Това не е цялата гама на марката, а най-важните й модели: новите Cooper с 3 и 5 врати (дебют за България), Paceman и Countryman (обновени наскоро). От картинката липсват MINI Coupe и Roadster, но те скоро ще бъдат заличени от моделната палитра на марката, като в нея ще останат пет модела. Догодина се очаква новият Clubman.
Тук сме, за да отпразнуваме втория рожден ден на „Варна карс“ като официален представител на MINI в България (който държи 30-40% от общите продажби на марката). Организацията, макар и на родна почва, е на върховно, германско ниво. Автомобилите са разделени на групи от по три, за да може трите екипажа да се завъртим и на трите автомобила през двата дни.
Оригиналът, Mini Cooper D
Това е автомобилът, който направи успехът на MINI възможен. Възраждането на марката се състоя през 2001 г., а оттогава моделът премина през три поколения. Третата генерация се появи на родна земя тази година, а при първия ми досег с него имах чувството, че изглежда като SUV спрямо паркирания до него оригинал на сър Алек Исигонис. Не възнамерявам да изброявам сухите цифри, тъй като това ще направя малко по-надолу, когато стане време за 5-вратата версия.
Нарастналите параметри се дължат на новата UKL1 платформа на BMW, което, от технологична гледна точка означава, че става въпрос за новости във всяко едно отношение.
По отношение на дизайна може да се каже, че става въпрос за еволюция, а не революция. Стилистите на марката са заложили на нова интерпретация на характерни дизайнерски елементи като хексагоналната радиаторна решетка, фаровете и задните светлини с широка хромирана рамка. Особено атрактивни са опционалните LED фарове, които изпъкват изключително много със светещия пръстен на дневните светлини и интегрирания мигач, адаптивно разпределение на светлината и LED фаровете за мъгла.
Интериорът е този, който е претърпял драстична промяна. Зад волана откривам характерното приборно табло с голям скоростомер. Преди скоростомерът бе позициониран в големия кръг прибор върху централната конзола. Зад волана за пръв път виждаме и Head-up дисплей, в който можеш да гледаш дори списъка на радиостанциите, когато се чудиш какво да слушаш през опционните говорители на harman/kardon. Същият този кръгъл контролен уред (абсолютно всичко в интериора е подчинено на кръглите форми), изпълващ централната конзола, е наличен и сега, предлагащ нова възможности за изобразяване и цветен LED пръстен за визуална обратна връзка при управлението на множество функции (серийно с четириредов TFT дисплей, респективно опционален до 8,8 инчов цветен дисплей). Външният кръг, където преди се движеше стрелката на скоростомера, сега е оставен за въпросния цветен LED пръстен.
Задвижването в конкретния случай е поверено на новия 3-цилиндров дизелов мотор с обем 1,5 литра. Сядам в този автомобил при последната смяна, след като преди това съм карал Paceman SD. И направо се превъзнасям по него, защото SD моторът чи се струва поостарял вече. А и масата на Paceman е доста по-висока. На мое разположение е от Калофер до София. Агрегатът предлага 136 к.с. и 220 Нм въртящ момент. Параметри, които значително надвишават тези на конкурентните му 3-цилиндрови мотори. Не е бегачка, но показва характер, когато избереш режим Sport чрез MINI Driving Modes и въртящия се контролер в основата скоростния лост. Това обаче правя за кратко, тъй като вече съм изморен и нямам желание за спортно шофиране. Затова карам в рамките на разумното, все пак съм и с болни бъбреци, за да извадя на борд таблото разход от малко под 7 л/100 км.
MINI Cooper D
Базова цена: 39 900 лв. с ДДС
Двигател:1,5-литров, 3-цилиндров
Мощност/въртящ момент: 136 к.с./220 Нм
От 0 до 100 км/ч/макс. скорост: 7,9 сек/210 км/ч
CO2/среден разход на гориво: 105 г/км/4,5 л/100 км
Семейният играч, MINI Coopes S, 5 врати
Ако сте фен на MINI, но трябва да мислите прагматично, за всички в купето, а не само за собствения си кеф зад волана, то отговорът идва под формата на първия 5-врат Cooper. Основата е удължената версия на модулната UKL1 платформа, а в този нов модел важни са цифрите. Да, той продължава да е все така забавен за шофиране, все така модерен, но вече е помислено и за тези на задната седалка, които не трябва да им бъдат ампутирани крака след едно толкова дълго пътуване, каквото направихме ние в средата на ноември.
РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА ОТ ТОВА СТРАХОТНО ПЪТУВАНЕ
И ако новото 3-врато MINI изглеждаше като всъдеход спрямо оригинала, то 5-вратата версия изглежда като още по-огромна спрямо стандартния модел. В първия момент, когато го видях, изпитах смесени чувства. Изглеждаше ми... дебел. И нетрадиционно дълъг. Добавените сантиметри са се отразили на пътното поведение, като задницата вече е станала по-палава в завой, нещо, с което не съм свикнал, когато става въпрос за MINI. За сметка на това обаче тази модификация вече ще привлича и нови клиенти към марката – семейните с деца. Съгласете се, нямаше как досега да изваждаш бебешки кош през предната пътническа облегалка, което да не е съпроводено с пуфтене и псувни. Този проблем е решен с добавянето на още две врати и още сантиметри. Удължената с 72 мм колесна база осигурява не само повишен пространствен комфорт на пътниците. Багажникът с вместимост 278 литра е по-голям с около 30% в сравнение с модела с три врати. Разделената и сгъваема в съотношение 60:40 облегалка на задната седалка позволява увеличаване на вместимостта на багажника до 941 литра.
Но тъй като 5-вратият автомобил е на първо място MINI, той няма да ви подведе и ще извади широката усмивка на лицето ви. А ако и върху хромираната радиаторна решетка е закачена буквичката S, усмивката може да премине и в истеричен смях, когато се предадете пред тъмната страна на своя характер.
За новия четирицилиндров двигател с технология MINI TwinPower Turbo могат да се говорят само суперлативи. Дори и по отношение на разхода на гориво, който, след яко натискане, е около 10 л/100 км. Инженерите на MINI изоставиха стария 1,6-литров мотор, който идваше от PSA, и разработиха нов, при това 2,0-литров. И то на фона на повсеместния даунсайзинг. Параметрите - мощност 192 к.с. и 280 Нм (300 с овърбуус), са гаранция за адреналин. До 100 км/ч, с автоматик, Cooper S се ускорява за 6,7 секунди (по-бързо спрямо версията с механична трансмисия). Причината за това е, че новата 6-степенна трансмисия е станала по-добра. В режим Drive смяната на предавките е много плавна, а в режим Sport – прецизна. Имате на разположение и планки на волана сами да контролирате процеса.
Минусите са по-игривата задница, резултат от удълженото междуосие, както и нарасналата маса. По-дългата колесна база обаче е направила MINI с 5 врати по-подходящ за дълъг път.
MINI Cooper S, 5 врати
Базова цена: 50 100 лв. с ДДС
Двигател:2,0-литров, 4-цилиндров
Мощност/въртящ момент: 192 к.с./280 Нм
От 0 до 100 км/ч/макс. скорост: 6,7 сек/233 км/ч
CO2/среден разход на гориво: 136 г/км/5,9 л/100 км
На снимката: MINI Paceman John Cooper Works с 215 к.с.
Красавецът, MINI Paceman SD
Вероятно няма да сгреша, ако кажа, че обемистият дизайн на Countryman не е за всеки. Същото се отнася и за пътното поведение, което е лишено от MINI магията. Но двувратият Paceman – базиран Countryman – решава тези казуси.
Той, заедно с Countryman, премина през задължителното освежаване в средата на жизнения цикъл. Новостите са изключително дискретни, но истинските промени са засегнали някои технологични части по задвижването.
На снимката: Paceman JCW и Countryman
Иначе, ако човек се вгледа достатъчно дълго, би могъл да открие леките корекции при фаровете за мъгла, които вече са светодиодни, а останалите осветителни тела са с променен дизайн. Радиаторната решетка е обновена, а опционално се предлага Piano Black пакет, благодарение на който обръчите около фаровете и стоповете (както и релсите на покрива и огледалата) са боядисани в тъмно лаково покритие. Предлагат се два нови цвята, както и нови 17-цолови джанти.
В интериора промените са в посока третото поколение на хеча. Намираме опционални спортни седалки, потъмнен скоростомер и оборотомер.
Макар и малки, за мен Paceman е най-привлекателният модел в цялата гама на MINI. Просто приковава погледите, а във версията JCW (белият с червените ивици) е брутално, мега як. До него не се добрах, затова трябваше да се задоволя с дизеловия SD. Въобще не може да става дума за извън пътя. Стои чудесно на асфалта, но и тук се усеща по-голямото тегло на автомобила. Скоростната кутия е ръчна, което е чудесно, защото сам избирам каква част от въртящия момент да ползвам през най-насечената със завои отсечка от пътя между Варна и София. Дизелът с две турбини причуква при стартиране, а и го усещам малко тромав. Натискаме яко с колегата, което не се отразява никак добре на средния разход, но за наше огромно удоволствие откриваме, че има разминаване в показателя, който производителят е посочил за максимална скорост на този модел.
Оборудван с 4ALL система, Paceman е в чудесен избор за всички сезони. Единственият му конкурент е Nissan Juke, но външтият му вид слага японското изцъклено насекомо в малкия си джоб. Важи и за цената.
MINI Paceman SD
Ценови диапазон: 58 750 лв. с ДДС
Двигател: 2,0-литров, 4-цилиндров, турбо
Трансмисия: 6-степенна, 4х4
Мощност/въртящ момент: 145 к.с./305 Нм
От 0 до 100 км/ч/макс. скорост: 9,1сек/202 км/ч
CO2/среден разход на гориво: 124 г/км/4,7 л/100 км
Текст: Пламен Георгиев
Фотография: Любомир Асенов
