Ford Ranger 2,2 TDCi: Тексаският рейнджър (тест драйв)

05 май 2016, 18:42 часа • 51235 прочитания

Стана интересно на фронт, който обикновено е в миманса в Европа. Карах новия Nissan Navara с независимо окачване, VW показа наскоро обновения Amaroc вече с 3,0 V6 двигател, септември у нас ще дойде и новият Hilux. L200 бе показан миналата година, Isuzu пусна новия D-Max, а скоро очакваме новите Renault Alaskan и пикапа на Mercedes. Всички те искат едно: титлата „Най-продаван пикап в Европа“, която се държи от Ford Ranger. Какво предлага обновеният рейнджър, чийто по-голям брат и основател на рода е предпочитаното возило в Тексас (F-150 е безапелационен №1 зад Океана, а през 60- и 70-те години Ranger е опционен пакет за F Series): огромен товарен леген (единична кабина), обновен, много атрактивен дизайн, възможност за атака на водни препятствия с дълбочина до 800 мм. Да, отново най-добър показател в класа. Аз не повярвах. Но от снимките ще се убедите, че Ford не лъже. Взех и едно кану, ей така за по-сигурно, ако евентуално потрябва да вляза в студените води на един от притоците на р. Струма. Това не се наложи, защото Ranger нагазва в дълбокото без страх. Забавата беше страхотна. Сигурно има хора, които го използват за работа, но у нас този род автомобили се харесват на хората, които обичат да прекарват свободното си време сред природата. Или пък обичат да им е голямо, ако имат някакви притеснения по въпроса.

Повече от 25 години след старта на „Уокър, тексаският рейнджър“, Чък Норис все още вилнее в програмите на някои кабеларки. Това си е за тяхна сметка, защото Чък Норис им е скъсал страниците във Фейсбук и те не могат да станат още по-популярни. Аз лично леко се притесних да споменавам Името му, защото единствен Бойко Борисов му е равен. Но пък бях сигурен, че, когато влезе във водата, Чък Норис не се мокри. Същото се случи и с Ford Ranger. Вкарахме го в повече от 80 см вода, която почти заля предния му капак, но двигателят не се задави, изгребахме си спокойно около 50-ина метра срещу течението на един от притоците на р. Струма, за да се убедя недвусмислено, че Ford не си играе.

РАЗГЛЕДАЙТЕ СТРАХОТНАТА НИ СНИМКОВА ГАЛЕРИЯ НА FORD RANGER

Тексаските корени на европейския рейнджър не са се загубили в превода през годините. F-150 e автомобилът, който е една от най-големите гордости на Ford. Има близо 30-ина милиона продажби, а това се дължи на здравината му, доказала се през годините. Новият Ranger (опционен пакет за F Series през 60- и 70-те години) е взел основното от далеч по-именития си събрат: здравината му. И явно това се оказва доста привлекателно за европейските клиенти, които са гласували най-голямо доверие именно на Ranger пред миналата година. Да, продажбите му са колосално по-далеч от тези на F-150, но това е повече от разбираемо. Пътищата и размерите на Стария континент нямат нищо общо с тези в Щатите, а и в Европа клиентите много често избират пикапа като лайфстайл автомобил. Такъв, който им върши работа през седмицата, докато през уикенда дава възможност да натовариш домочадието и всичко необходимо за едно приятно изкарване сред природата.

Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!

Краткото резюме за модела показва следното. Моделът се предлага в три версии на кабината: единична, удължена и двойна. Предлага се с избор от два мощни 2,2 TDCi дизелови двигатели с мощност 130 и 160 к.с., с възможност на задвижване 4х2 и 4х4. Има и 3,2 TDCi с 200 к.с., като клиентът може да избира между 6-степенна механична и автоматична трансмисия. Във версия с единична кабина моделът е с най-големия товарен леген в класа. Не може да не се отбележи, че Ranger е първият в света пикап с максималните 5 звезди на тестовете на Euro NCAP. Сухите цифри казват: 232 мм клиренс; 800 мм дълбочина на газене; теглене на до 3500 кг; натоварване до 1269 кг; ъгъл на заход и отход от 28 градуса и т.н.

Проблемът за Ranger се крие във факта, че той е в средата на жизнения си цикъл, докато конкурентите му (без Amaroc) са напълно нови модели. Целта на дизайнерите е била да придадат още по-мощно излъчване, което да внушава чувство за здравина. Трапецовидната радиаторна решетка е наистина внушителна, а хромът се откроява силно на черния и син цвят. Новите фарове са в унисон с големите никелирани корпуси на огледалата за обратно виждане, които, освен екстериорен елемент, осигуряват отличен обзор назад. Блестят и стъпенките с гумено покритие, а масивният ролбар зад кабината е абсолютно задължителен елемент за този клас автомобили. Колесните арки са силно раздути, а под тях се виждат пружините отпред и торсионна греда отзад. Въпросната греда е една от основните разлики с най-новия и скорошен конкурент – новият Nissan Navara, който е първият модел в класа с независимо задно окачване.

Няма да тествам вместимостта на товарния леген, вместо това ще го тествам и сравнявам с традиционните офроудъри, като все пак имам предвид факта, че тук има някои компромиси, тъй като този автомобил може и се използва за превоз на над 1 тон товари отзад. А и все пак е автомобил с над 3,2 метра междуосие и над 5 метра дължина. Това не го прави особено маневрен и лесен за паркиране в града, но големият му клиренс е чудесен да го кача и на най-високия бордюр в София.

На магистралата най-голямо впечатление ми направи отличната обезшуменост, тъй като е известен факт, че завихрянията в легена се чуват много осезаемо вътре. Динамичните параметри е излишно да споменавам, но пък трябва да кажа, че поддържа без проблеми 140-150 км/ч на магистралата, а без някакви резки маневри – стои стабилно на пътя. В завоите изпъкват проблемите със самата конструкция на каросерията, но това е повече от очаквано и предвидимо. Двигателят е 2,2-литров турбодизелов със 160 к.с. (с 10 повече спрямо досегашния мотор). Максималните 385 Нм идват при 1500 об/мин. Аз бих предпочел ръчна скоростна кутия, но карам с 6-степенния автоматик, на който му липсва бързина и прецизност, но все пак автомобилът е предназначен да тегли тежки товари и ремаркета. Взех пикапа на под 20 км пробег, но въпреки това, автоматика и офроуда, успях да поддържам разход около 9 л/100 км, което е доста добре за автомобил над 2 тона. Шофирането е допълнително подобрено от Електрическото сервоуправление (EPAS), като то предлага променлива асистенция в зависимост от скорост, ъгъл на завиване, сили в завой и ускорение или намаляване на скоростта. Чрез елиминиране на хидравличната помпа на традиционното сервоуправление, новото EPAS електрическо подпомагане подобрява разхода на гориво с 3% и понижава шума.

Извън пътя Ranger се справя блестящо. Имаме характерните бавни предавки и заключване на диференциала, към които се добавят сериозен просвет от 230 мм и ъгълът на заход и отход от 25 градуса (при различните кабини той варира с малко). В тежък офроуд не го вкарахме, но за сметка на това прегазихме надлъжно през един от притоците на Струма, за да се убедим, че Ranger не може да бъде спрян дори и от много сериозно водно препятствие, по моя преценка над 800 мм, колкото е максималната му дълбочина на газене.

Промените в интериора касаят най-вече централната конзола, която доскоро бе като един G-Shock: премного гумени бутони. Сега вече броят им е намалял (макар все още да е прекалено голям според моите вкусове) и вече се предлага 8-инчов централен дисплей. Зад волана нов инструментален панел с двуцветен дигитален дисплей осигурява на водача информация за автомобила, забавление, както и данните от навигацията и климатика от един поглед. Системата SYNC 2 предлага на водачите по-умни и безопасни начини да останат свързани. Използвайки гласови команди, водачът може да управлява климатика, музиката и навигацията по-лесно от когато и да било. За допълнително удобство новият Ranger осигурява 240-волтов изход, който може да се използва за зареждане на лаптоп. На разположение е и гама от технологии в помощ на водача, но няма да изпадам в такива детайли. Пластмасите не са най-висококачествените, но те са подбрани за издръжливост и лесно почистване, което се оправдава от основното предназначение на автомобила.

Ситуацията при пикапите е класическата: или се влюбиш, или се отричаш от пикапа. Не бих казал, че съм влюбен в пикапите, но определено Ranger ми напълни душата с бруталната си визия и офроуд възможности. Нищо няма да ви липсва, ако сте фен или ви трябва точно такъв автомобил. Но все пак има и компромиси по отношение на возията, когато бъде сравнен с SUV или класически офроудър, но такова сравнение не бива да се прави, защото не е коректно. А ако ви трябва за работа, предполагам, че няма да разочаровате сред най-добрите в класа си.