Възможно е първите пенсионери, които ще вземат пенсия и от държавата, и от частен пенсионен фонд, пенсията да е сумарно по-малка, отколкото ако получават отработеното за целия си живот само от държавата. Това призна за първи път вчера социалният министър Бисер Петков, пише в. "Сега".
Първите пенсионери с две пенсии се очаква да бъдат жените, родени през 1960 година, които ще се пенсионират през есента на 2021 година. За мъжете този момент ще настъпи през 2024 година.
Защо може да стане така? Като една от основните причини се сочат т.нар. кухи партиди - в тях са правени единични вноски или пък осигуровките не са внасяни коректно от работодателя. Според данни на КФН от тази година, по 1/3 от партидите не постъпват регулярно средства. Освен това, при този случай в държавното обществено осигуряване правата на осигурения са гарантирани при некоректен работодател, тъй като осигурителните права се полагат при начислени вноски, дори те да не са платени. Във втория стълб не е така - ако работодателят не внася съвестно осигуровките на служителя си, той губи осигурителни права.
В същото време всички родени след 1959 г. ще получават с 20% по-ниска държавна пенсия заради отчисленията към частните фондове. Така за първите пенсионери с малки партиди втората пенсия няма да може да компенсира намалението на държавната и ще се стигне до феномена "две пенсии са по-малко от една". Коефициентът на редукция според експертите е некоректен и трябва да бъде ревизиран. "В противен случай ще се компрометира вторият стълб, особено в първите няколко години от фазата на изплащане", предупреди Васил Велев от АИКБ.
Предложените промени в Кодекса за социално осигуряване не решават тези проблеми. Законопроектът не предвижда гаранция, че сумарно двете пенсии ще са поне равни на пълна пенсия от държавното обществено осигуряване, заяви социалният министър. Петков принципно е съгласен, че една от причините за недостатъчното натрупване в партидите са неритмичните постъпления, но не предлага решение и на този проблем. Вместо това министърът прехвърли топката към доходността, която според него е много по-ниска от първоначално предвижданата. "Средната доходност сега е 1,5% при доста по-бърз ръст на средния осигурителен доход", изтъкна той. Но беше поправен от Даниела Петкова от ПОД "Доверие", че средната доходност на дружествата е 4%, т.е. при 15 млрд. лв. управлявани от тях към момента, те са прибавили 3 млрд. към средствата от вноски.
За министъра единствена алтернатива за хората е те да се осигуряват само в държавното обществено осигуряване. Първите пенсионери с две пенсии обаче вече не могат дори това да направят - прехвърляне в НОИ е възможно до 5 години преди пенсия, а гратисният период, независимо от възрастта, изтече в края на 2018 година. Тогава обаче властта категорично отричаше да има риск две пенсии да са по-малко от една.
В окончателния вариант на промените в Кодекса за социално осигуряване работната група поставя пожизнената пенсия като основен продукт на допълнителното задължително осигуряване, въпреки че от пенсионноосигурителните дружества посочиха, че клиентите им се интересуват повече от разсрочено плащане. Пожизнена пенсия ще се полага на хората, които имат достатъчно средства по индивидуалната си партида, за да получават до края на дните си поне 15% от минималната пенсия за стаж и възраст към момента на пенсионирането им, което за първите пенсионери вероятно ще означава минимум 35-40 лв.
На осигурените лица не остава много поле за избор. Хората с най-големи суми в партидите не могат да решат да ги получат разсрочено. Този вариант е резервиран само за хората, които нямат достатъчно средства за пожизнена пенсия, но имат поне 3 минимални пенсии в сметката си. Те пък не могат да изберат да ги изтеглят наведнъж - този изход е предвиден само за най-малките партиди, тези под 3 минимални пенсии.
Свобода на хората да решат как да получават парите си е предвидена в две посоки. При пожизнената пенсия може да се изберат два допълнителни варианта - с гарантиран период на изплащане, който ще позволи наследяване на пенсията; или комбиниран подход с разсрочено плащане до определена възраст и преминаване в пожизнена пенсия след нея. При разсроченото плащане пък пенсионерът може да избере как да разсрочи парите си, но трябва да се съобразява с ограничението, че месечната сума трябва да е между 15 и 100% от минималната пенсия. Тук също парите се наследяват, като наследниците ще изберат как да получат остатъка.
Гарантираният размер на пожизнената пенсия и разсроченото плащане трябва да покриват сумата на брутния размер на преведените от НАП и НОИ осигурителни вноски за съответното осигурено лице. Актуализация ще се прави поне веднъж годишно според реализираната доходност. За пожизнената пенсия условието е да се актуализира с не по-малко от 50% от разликата между доходността и техническия лихвен процент, с който е изчислена, а при разсроченото плащане трябва да е не по-малко от 50% от реализираната доходност.
За фазата на изплащане индивидуалните партиди, без най-малките, ще се вливат в общ фонд. Ще има отделен фонд за пожизнените пенсии и друг - за разсроченото плащане. Те ще се пълнят на един и същи принцип - с парите на хората от индивидуалните им партиди, от резерва за гарантиране на плащанията при недостиг и от дохода от инвестирането им. При пожизнените пенсии обаче ще има пълно "одържавяване", т.е. партидата на хората ще се закрива. Във фонда за разсроченото плащане ще се водят сметки на осигурените лица, в които ще се вписват прехвърлените и изплатени суми.
Любопитен детайл от новата концепция е, че втората пенсия няма да зависи от стажа, а само от възрастта. Тя ще се изплаща от момента, в който осигуреното лице навърши възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО - това е общата възраст за масовата трета категория.
