По над 5100 българи средно на ден подават заявления-декларации за помощ за отопление. От началото на кампанията на 1 юли до 5 август заявление за отпускане на целева помощ за отоплителен сезон 2019/2020 г. са внесли 139 829 души. Отказ са получили 7176 кандидати, съобщиха пред „Монитор“ от Агенцията за социално подпомагане.
Още: Тръмп се готви да маха санкции срещу Русия: Поискал е план за действие
Още: Правителството налива колосалните 7 млрд. лв. в 11 държавни предприятия
Броят на поискалите енергийна помощ само през първия месец на срока за подаване, който продължава до края на октомври, се равнява на 70% от всички, получили средства за отопление през сезона (2018-2019 г.). С целева помощ за отопление бяха подпомогнати 209 647 случая на лица и семейства, а изплатената сума е в размер на 98 898 841 лв.
Заповед за отказване на отпускането на целева помощ за отопление се издава, когато лицата и/или семействата не отговарят на едно или повече от условията за отпускане на този тип социално подпомагане.
Целевата помощ може да се използва и за отопление с ток, парно или природен газ. Тази година критериите за отпускане на помощта са променени. С поправките е разширен и обхватът на подпомаганите лица и семейства чрез увеличаване на индивидуалните коефициенти за достъп до целевата помощ.
Още: Идва ли денят на разплатата? Митата на Тръмп водят към икономически сътресения
Още: Мексико готви "План Б“ за митата на САЩ
Най-голямо е увеличението за рисковите групи. Това са възрастните хора и особено онези от тях, които живеят сами, хората с увреждания и родителите, отглеждащи сами децата си, включени в образователния процес. Предприети са и мерки, за да не се допусне отпадане на хора от енергийно подпомагане поради увеличението на пенсиите от 1 юли с 5,7%.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Империята отвръща на удара: Канада също удря САЩ с мита
Още: "Северен поток" 2 с подкрепата на САЩ: Приятел на Путин му урежда сделка с Тръмп
Месечният размер на помощта за отопление се вдига с 24,5% на 93,18 лв. със заповед на социалния министър Бисер Петков, съобщават от ведомството. Така сумата, която се изплаща от Агенцията за социално подпомагане за периода 1 ноември – 31 март, ще се повиши с 91,75 лв. – от сегашните 374,15 лв. на 465,90 лв. Повишението е заложено в промени в наредбата за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, която беше обнародвана в „Държавен вестник“ на 28.6.2019 г. Според нея размерът на помощта нараства от 385 киловатчаса на 500 квтч. Причина за увеличението на помощта са и определените от Комисията за енергийно и водно регулиране по-високи цени на електрическата енергия, които влязоха в сила от 1 юли. През тази година в бюджета на Министерството на труда и социалната политика са осигурени 40 милиона лева допълнително за енергийно подпомагане. Това ще позволи разширяване на обхвата и увеличаване на размера на помощта.
По-трудно помощ ще получават семействата, чиито деца не ходят редовно на училище. Целта на мярката е да се стимулира връщането на децата в училище.
Право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация за получаване на помощта е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление. Лицата и семействата също така трябва и да отговарят на условията, регламентирани в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане.
Още: Бивш подуправител на БНБ песимист, че ще получим добри новини за еврозоната
Още: Жечо Станков: Планът за възстановяване е неизпълним
Заявления-декларации за отпускане на целева помощ за отопление се подават в дирекциите "Социално подпомагане" по настоящ адрес до 31 октомври. Заявленията са достъпни на интернет страницата на Агенцията за социално подпомагане. От общо 28 държави в Европейския съюз 17 имат осезаем проблем с енергийната бедност.
Става ясно и че разходите на семействата за електричество растат, като това е най-видимо в домакинствата с ниски доходи, показва изследване на Open Exp (базирана в Париж организация с фокус върху устойчивото развитие - бел. ред.), публикувано от Европейската коалиция за право на енергия. Според изследването в България, Словакия и Унгария нивото на енергийна бедност е „екстремно“, като 40 на сто от нашенците са енергийно бедни според стандартите на Европейската комисия. Най-добре се представят Швеция и Финландия, където нивото на енергийна бедност е най-ниско.
