По над 5100 българи средно на ден подават заявления-декларации за помощ за отопление. От началото на кампанията на 1 юли до 5 август заявление за отпускане на целева помощ за отоплителен сезон 2019/2020 г. са внесли 139 829 души. Отказ са получили 7176 кандидати, съобщиха пред „Монитор“ от Агенцията за социално подпомагане.
Още: В Русия забраниха да се прогнозира цената на бензина
Още: Франция включи нов ядрен реактор за пръв път от 25 години
Броят на поискалите енергийна помощ само през първия месец на срока за подаване, който продължава до края на октомври, се равнява на 70% от всички, получили средства за отопление през сезона (2018-2019 г.). С целева помощ за отопление бяха подпомогнати 209 647 случая на лица и семейства, а изплатената сума е в размер на 98 898 841 лв.
Заповед за отказване на отпускането на целева помощ за отопление се издава, когато лицата и/или семействата не отговарят на едно или повече от условията за отпускане на този тип социално подпомагане.
Целевата помощ може да се използва и за отопление с ток, парно или природен газ. Тази година критериите за отпускане на помощта са променени. С поправките е разширен и обхватът на подпомаганите лица и семейства чрез увеличаване на индивидуалните коефициенти за достъп до целевата помощ.
Още: Окончателно: ЕК не видя проблеми и нарушения в договора ни с "Боташ"
Още: МВФ одобри отпускането на 1,1 млрд. долара на Украйна
Най-голямо е увеличението за рисковите групи. Това са възрастните хора и особено онези от тях, които живеят сами, хората с увреждания и родителите, отглеждащи сами децата си, включени в образователния процес. Предприети са и мерки, за да не се допусне отпадане на хора от енергийно подпомагане поради увеличението на пенсиите от 1 юли с 5,7%.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Швейцария ще има свободен достъп до пазара на ЕС
Още: Орбан заговори за тримесечна дерогация за руски газ за Европа (ВИДЕО)
Месечният размер на помощта за отопление се вдига с 24,5% на 93,18 лв. със заповед на социалния министър Бисер Петков, съобщават от ведомството. Така сумата, която се изплаща от Агенцията за социално подпомагане за периода 1 ноември – 31 март, ще се повиши с 91,75 лв. – от сегашните 374,15 лв. на 465,90 лв. Повишението е заложено в промени в наредбата за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, която беше обнародвана в „Държавен вестник“ на 28.6.2019 г. Според нея размерът на помощта нараства от 385 киловатчаса на 500 квтч. Причина за увеличението на помощта са и определените от Комисията за енергийно и водно регулиране по-високи цени на електрическата енергия, които влязоха в сила от 1 юли. През тази година в бюджета на Министерството на труда и социалната политика са осигурени 40 милиона лева допълнително за енергийно подпомагане. Това ще позволи разширяване на обхвата и увеличаване на размера на помощта.
По-трудно помощ ще получават семействата, чиито деца не ходят редовно на училище. Целта на мярката е да се стимулира връщането на децата в училище.
Право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация за получаване на помощта е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление. Лицата и семействата също така трябва и да отговарят на условията, регламентирани в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане.
Още: Германия отмени газова такса за съседните страни
Заявления-декларации за отпускане на целева помощ за отопление се подават в дирекциите "Социално подпомагане" по настоящ адрес до 31 октомври. Заявленията са достъпни на интернет страницата на Агенцията за социално подпомагане. От общо 28 държави в Европейския съюз 17 имат осезаем проблем с енергийната бедност.
Става ясно и че разходите на семействата за електричество растат, като това е най-видимо в домакинствата с ниски доходи, показва изследване на Open Exp (базирана в Париж организация с фокус върху устойчивото развитие - бел. ред.), публикувано от Европейската коалиция за право на енергия. Според изследването в България, Словакия и Унгария нивото на енергийна бедност е „екстремно“, като 40 на сто от нашенците са енергийно бедни според стандартите на Европейската комисия. Най-добре се представят Швеция и Финландия, където нивото на енергийна бедност е най-ниско.
