Общо 334 български граждани имат офшорни сметки и сметки в чужди държави, в които всеки от тях държи поне 1 млн. евро активи. Това сочи статистика на Националната агенция за приходите (НАП) на базата на данните на ведомството от международния обмен на данъчна информация, посочва Mediapool.
НАП проверява дали всичко в тези случаи е законно – откриването и притежанието на офшорна сметка само по себе си обаче не означава нарушение на българското законодателство. Данъчните казват и, че тези проверки не са част от намерението на прокуратурата да проверява за офшорни сметки и недекларирани доходи българската политическа класа. Проверките били почнати доста преди прокуратурата да се задейства, засега на думи, заради "Апартаментгейт". Всъщност съгласно европейското законодателство, НАП не може да дава данни на прокуратурата от свои собствени проверки на такива сметки, без преди това държавното обвинение да е почнало конкретна проверка или да е отворило досъдебно производство срещу съответния човек.
От 2016 г. насам България е една от общо 114 държави (към момента), включително към 40 офшорни зони, които са се съгласили на на обмен на данъчна и банкова информация за свои местни лица – граждани и фирми. В момента НАП може да иска данни за сметки и доходи на българи зад граница по три основни линии: а) две евродирективи за сътрудничеството и автоматичен обмен на данъчна информация в ЕС; б) международната конвенция за сътрудничество по данъчни въпроси, подписана от 128 държави и ратифицирана от 114 от тях, както и многостранното споразумение към нея; в) двустранно – по линия на спогодбите за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО). В автоматичния обмен се споделят данни за 5 типа доходи – по договори за управление, доходи от трудови възнаграждения, от застрахователни обезщетения, недвижимо имущество и пенсии. Освен това държавите изпращат и получават информация за авоарите по банкови и финансови сметки. Основно обаче се обменят данни за заплати, пенсии и директорски възнаграждения.
Два са механизмите за получаване на данни – при поискване по всяко време по конкретен случай, например заради разследване или данъчна ревизия, и чрез автоматичен обмен на информация, който се прави веднъж годишно.
Що се отнася до възможните проблеми за хазната при отчитането на активи в офшорни зони, то според журналиста Георги Лилов те са няколко:
1. Декларирането на една банкова сметка в офшорна зона от дадено лице не означава, че са декларирани и др. такива сметки в същата или друга офшорна зона.
2. Държавата не проверява съотношението между декларирани доходи у нас и финансови и материални наличности в чужбина и офшорите - т.е. дали няма укрити приходи и активи, твърди Лилов.
3. Държавата "се разсея" за скандалите с офшорните световни разкрития (например Panama Papers), отказа да вземе копие от предложените ни от Германия дискове със сметки в швейцарски банки и т.н. Actualno.com припомня, че лично бившият ръководител на НАП Красимир Стефанов беше в Германия, но така и не стана ясно публично с каква информация се върна, кои българи са имали сметки в Швейцария, с какво и дали са ощетили държавната хазна.
4. Не ми е известно НАП да е изисквала данни за което и да е лице. Това, което имат, е годишният списък, който се изпраща по евродирективите и Конвенцията автоматично - без поискване веднъж годишно.
