Продължава изслушването на министъра на икономиката Кирил Петков в пленарна зала относно състоянието на Българската банка за развитие, което е по искане на Мария Капон от парламентарната група на "Изправи се! Ние идваме".
Преди него в парламента днес бе изслушан служебният министър-председател Стефан Янев, който представи информация за завареното от служебното правителство финансово и икономическо състояние на държавата. Пред депутатите отговаря и вицепремиерът Атанас Пеканов относно Плана за възстановяване и устойчивост.
В питането си Мария Капон припомни, че ББР е създадена с цел да подпомага развитието на средния и малкия бизнес и така да изгради здрав гръбнак на българската икономика, който да стимулира предприемачеството и растеж на БВП. През годините обаче управлението на банката е създало сериозни съмнения дали действа съгласно тази своя мисия, а разкритията на служебния кабинет през последните 2 месеца окончателно са затвърдили убежденията, че банката действа в разрез със закона за ББР.
Капон поиска информация за кредитния портфейл на банката и каква част от кредитите са концентрирани в няколко фирми, за сметка на множеството малки и средни предприятия в страната. "Обществото иска да знае още каква е причината за подобен инвестиционен корупционен ход и съществуват ли данни, че банката е фаворизирала определени олигархични кръгове при раздаването на публични средства, както и при какви условия е ставало това", посочи Мария Капон.
По думите на министър Петков оправданията защо са се давали толкова големи кредити са били, че те са били печеливши за банката. Това, което обаче забелязваме, е, че през 2020 г. имаме загуба от 130 милиона лева, а за 6-те месеца на тази година загубата ще е близо 100 милиона. Това според Петков опровергава тези твърдения. По думите му се очаква банката да завърши годината на загуба от около 250 млн. лв., макар че в момента е на оперативна печалба.
Той уточни, че това се дължи на големите провизии, които трябва да заделя заради отпуснатите големи заеми на фирми при условия, които предвижда в продължение на 10 г. те да плащат само лихви, а едва на десетата година - и главницата. това прави връщането им високорисково.
Петков посочи, че засега заемите се обслужват, а две трети от големите кредити дадени на 20 компании от "определен кръг" са при такива условия, затова той ги нарече "с балонна структура".
