Рисковете, причинени от явления, свързани с изменението на климата, могат да доведат до загуба на човешки живот или да причинят значителни щети, засягащи икономическия растеж и просперитета както на национално, така и на трансгранично равнище. Това е едно от основните заключения в проекта на Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и Плана за действие на България, разработени от Световната банка. Документите по стратегията и плана са пуснати на обществено обсъждане.
Според оценката на експертите от Световната банка, факторът "бедност" в България допълнително засилва негативните последици от "екстремни метеорологични явления" - валежи, бури, пожари, свлачища, суша. На всичкото отгоре заради климатичните промени всъщност се чака увеличение на бедността – защото нискоквалифицирания труд ще става все по-малко търсен. Прогнозата обаче сочи, че всъщност България в дългосрочен план я чака суша и "намаляване на общите водни запаси". По-малко валежи ще има през лятото, докато през зимата все пак се чака увеличение на валежите, но не чак толкова голямо, че да компенсира лятното засушаване.
Изследванията, проведени от департамента по метеорология на Националния институт по метеорология и хидрология към Българска академия на науките (НИМХ-БАН), предвиждат повишение на годишната температура на въздуха в България от 0,7°C до 1,8°C до 2020 г. Още по-високи температури се очакват до 2050 и 2080 г., като прогнозираните повишения са съответно от 1,6°C до 3,1°C и от 2,9°C до 4,1°C.
Специално от икономическа гледна точка, симулациите по предварително зададен модел сочат, че темпът на икономически растеж на българската икономика може да намалее от 1% до 4% годишно заради климатичните промени. До 2050 година годишно българската икономика би трябвало да расте средно с по 1,7% годишно, ако не се взема предвид климатичният фактор, но ако България "пострада" от увеличение на температурата от 2°C, то въпросният икономически растеж ще бъде изцяло заличен.
Конкретно за селското стопанство като основен отрасъл на икономиката ни се посочва, че климатичните промени ще повлияят отрицателно на добвите на зърно (бел. ред. - точно зърнопроизводството е секторът, който обира лъвския пай от средствата по Общата селскостопанска политика на ЕС), а популацията на рибата също ще претърпи промени – заради по-високите температури на водата.
По отношение на друг основен отрасъл – туризма, прогнозите също не са добри. Заради по-високи температури и по-честите горещи вълни ще страда зимният туризъм, а опасността от по-голяма влажност на въздуха ще действа неблагоприятно и за летния сезон при морето. Има обаче и очаквани положителни ефекти – затоплянето ще позволи да има по-дълъг сезон по Черноморието.
Интересен момент в проучването е, че "при всички разработени сценарии се наблюдава спад в производството на енергийния сектор, в съответствие с предположението за цялостно намалено търсене на енергия в отговор на повишението на температурите". Като основни енергийни източници се сочат ТЕЦ и АЕЦ. В картината на потреблението се предвижда да ползваме по-малко петролни продукти и въглища, отколкото природен газ. Но, в енергоемки сектори със силно влияние на търговията като производство на химикали, стомана, алуминий, цимент и керамика, ще има увеличение на продукцията – и то за износ. Специално предупреждение има за енергийната инфраструктура – екстремните климатични явления могат да ѝ нанасят по-големи щети и по-често.
Има и специално предупреждение за доставките на храна. Причината – по-ниски температури и студени вълни. За големите градове пък се посочва формирането на „топлинни острови“ заради много голямата интензивност и плътност на застрояването, където температурите са по-високи по-дълго време и това вреди.
