Министърът на икономиката Кирил Петков се срещна с работодателски и браншови организации за обсъждане на въпроси, свързани с необходимите финансови мерки за преодоляване на социално-икономическата криза, породена от пандемията.
"Всеки от представителите трябваше да даде идеи как вижда преодоляването на идващата криза. Бяха споделени 34 нови идеи, някои от които са близки една до друга", заяви на брифинг Петков.
По думите му всички са се обединили около мнението, че най-важно е бюджетът, който е предложен от служебното правителство, да бъде актуализиран максимално бързо.
"Ако няма такава актуализация, всички браншове са под огромен риск – особено туристическият и ресторантьорският. Ако отново трябва да бъдат „затворени“, това би било от огромна пагубност за техните бизнеси", посочи икономическият министър.
Той отбеляза, че е имало много хубави идеи за това как да се покачи ваксинацията, като една тях е държавният сектор да даде пример. "Беше предложено поне тази част от държавните служители, които имат допир с голям брой хора, да се ваксинират, защото не трябва да очакваме това да го правят само външните бизнеси. Друго важно нещо е да оценим правилно къде COVID-19 се разпространява най-лесно и затварянето на заведенията да бъде свързано с реалната опасност, а не просто по индустриални кодове", допълни Петков.
"Без средства, затварянето на тези бизнеси е абсолютно нечестно. Не може някои бизнеси да платят цената на цялото общество, защото сме решили, че те са най-опасните", категоричен е министърът.
На въпрос дали би подал оставка, за да се намали общественото напрежение, Петков, отговори, че не се страхува от оставка. "Всеки ден е ужасно важен за задачите, които сме си поставили. Тук съм с една единствена цел - да правя нещата, в които вярвам", заяви той.
Министърът на икономиката допълни, че за това си има Конституционен съд. "Аз съм под указа на президента - той ако иска, може да ме освободи. Има много хора от другата страна, които биха се радвали, ако аз си подам оставката", каза още Петков.
Следващата седмица ще бъде издадена заповед за частично ограничение на капацитета в заведенията и за налагането на вечерен час от 23:00 часа. Това автоматично означава, че всички барове и заведения ще бъдат затворени. Това са отново десетки хиляди души на улицата. Това каза председателят на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов след среща със служебния министър на икономиката, на която са обсъдени въпроси, свързани с необходимите финансови мерки за преодоляване на социално-икономическата криза, породена от пандемията от COVID-19.
„Бяхме упрекнати от здравните власти, че не спазваме изискванията на капацитет в заведенията. Обяснението е, че няма как с 50% капацитет или с 30% да паднат 100% разходите“, обясни той.
„Имаме добри намерения, дали сме индикация от какво имаме нужда, но на този етап помощ от държавата нямаме. Надяваме се да не се стигне до нови ограничения, защото това ще означава, че страшно много хора ще останат отново на улицата“, предупреди Алибегов.
Това за нас е четвърти локдаун за година и шест месеца. Загубили сме стотици хиляди служители, оплака се той.
"Ние сме единственият бранш, който работи на 50% капацитет. Сега искат от нас да работим на 30%. Питаме кой ще поеме разликата до 100, за да оцелеем. "Какво ще правим с хората, ще задържим ли персонала си?", пита Ричард Алибегов. И добави, че ще са принудени да вкарват работна ръка от чужбина.
Припомняме, че собствениците на заведения се обявиха срещу намаляване на работното време на заведенията до 23.00 часа и работата им при 30% капацитет. Хората поискаха оставките на служебния здравен министър и на държавния здравен инспектор. Те настояват за преработване на Националния здравен план.
Предложения за мерки
Основната идея - при нужда да има локални локдауни, които да се правят при оценка на риска за зараза - където е най-висок, да има затваряне. Кирил Петков обаче е категоричен, че ако бюджетът не бъде актуализиран максимално бързо, браншове като туристическия и ресторантьорския няма да издържат още едно затваряне без финансова помощ от държавата.
Бизнесът и синдикатите са предложили да се запази мярката за заетостта и доходите, но не във формата 60/40, а 75/0. Идеята е следната - ако предприятието има спад с над 20%, държавата да плаща 75% без ангажимент от работодателя, а когато работи - бизнесът да плаща 100%.
Втората мярка е при спад от над 30% държавата да покрива условно постоянните разходи, които не зависят от това дали предприятието е затворено или работи. За микро- и малките предприятия помощта да е 90%, а за средните и големите - 70% от фиксираните разходи.
Направени са и секторни предложения, като това да се увеличи лимитът на ваучерите за храна до 80 лв. на месец, като те да могат да се използват и в туризма.
Друго предложение е отпадане на финансовия одит за микро- и малките предприятия.
Обсъждана е и ваксинацията. Категорично никой не подкрепя тя да е задължителна. Дадена е идея обаче държавният сектор да се насърчи да се ваксинира, за да даде пример.
