Българският бизнес, като имам предвид бизнеса, който работи в България, независимо откъде идват инвестициите, се стреми да реализира краткосрочни печалби, без значение от дългосрочните вреди, които нанася на цялото общество. Поради това плаща ниски заплати, при положение че формира огромни печалби. Това заяви съветникът на синдиката КТ „Подкрепа” Ваня Григорова в коментар за възнагражденията у нас.
„Второ, данъчната и социалната ни система са абсолютно неадекватни, те са обрасли в митове и лъжи, за да не се стигне до реално увеличение. На трето място е слабият контрол върху условията на труд в България. Инспекцията по труда разполага с по-малко от 400 служители, те няма как да осъществяват адекватен контрол”, допълни тя пред bTV.
Според бившия социален министър Христина Христова трябва да се отчете един много неблагоприятен факт – величината на доходите, с които тръгнахме при прехода през 1990 г. „Само минималната работна заплата в последните 10 години е увеличена с 93%. Едва ли производителността ни се е увеличила с 93% в последните 10 години и въпреки всичко в момента пак сме с най-ниската минимална работна заплата”, коментира Христова. „Също така в последните 4 години всяка година доходите се повишават с 10%, казва националната статистика, и пак оставаме с най-ниски величини. Очевидно, че процесът на догонване на доходите на другите е много труден”, отбеляза тя.
Бившият социален министър отчете обърнатия тренд от 2017 г. – от пазар, който е донор на работна ръка, ние сме пазар, който търси работна ръка. „В ИТ сектора се търсят хиляди, търсят се водачи на автобуси и тирове, оператори на движещи се машини и съоръжения, в туризма и медицинската област проблемът е голям”, посочи тя.
Христова отбеляза, че това се дължи и на факта, че хора в трудоспособна възраст са напуснали страната да търсят по-високо възнаграждение, и на демографската ситуация – раждаемостта е ниска и броят на трудоспособното население намалява.
По думите ѝ в момента безработните в България са около 220 000 души, като голяма част от тях са трайно безработни – те са нискообразовани и нискоквалифицирани или от професии, които не се търсят на пазара на труда. „Имаме проблеми с дисбаланси в системата на образованието, произведохме много финансисти, психолози и икономисти, но се търсят готвачи, шлосери, заварчици и лекари”, подчерта Христова.
Ваня Григорова обаче коментира, че не е вярно, че няма инженери например. „През януари отново имаше заседание на Националния съвет за трудова миграция и трудова мобилност, където работодателите искаха да облекчават вноса на работници с инженерни специалности. Официалната позиция на Агенцията по заетостта гласеше, че в рамките на 1 – 1,5 г. има около 208 свободни работни места за инженери. Същевременно има 2880 висококвалифицирани безработни, които притежават съответната квалификация и биха могли да заемат тези работни места. Не ги заемат на първо място поради това, че не са удовлетворени от условията на труд и от заплащането”, заяви тя.
„Когато говорим за това, че няма специалисти в туризма, има официални изследвания на институти, близки до бизнеса, че когато туристическият пакет струва едни и същи средства в България, Гърция или Испания, а цената на труда в България е 300 евро, а в другите държави – 1200 евро, ние няма как задържим професионални работници в туризма”, допълни Григорова.
Факт е, че в България има много голям недостиг на работна ръка, призна и председателят на Съюза за стопанска инициатива Мирослав Найденов. Според него имаме два сектора, които са конкурентоспособни – селското стопанство и туризмът, и в тях има изключително голям дефицит на кадри.
По думите му в България има туристически обекти, които дават много добри заплати, както има и много добри земеделски производители, които дават изключително високи заплати. Например един тракторист или комбайнер, който работи с последната дума на техниката, получава много повече или почти колкото един ИТ специалист, и в същото време трудно се намират, защото разбихме средното си образование, посочи Найденов.
Той подчерта, че добрите бизнесмени задържат добрите работници и първият механизъм за това е работната заплата.
Христова посочи още, че и за добро възнаграждение няма хора. „Казват, че един шеф-готвач в София вече взима около 5000 лв. и има свободни места в хотелите и ресторантите”, заяви бившият социален министър.
„Миналата година масовият внос на работници беше в сезонната заетост по Черноморието. В една голяма фирма заплащането беше 510 лв. за камериерка и 600 лв. за готвач. Не става въпрос за 5000 лв.”, коментира обаче Ваня Григорова.