3,3% растеж на БВП през 2019 година и 3,4% през 2020 година – това предвижда Европейската комисия за българската икономика в своята лятна икономическа прогноза.
Според ЕК, българската икономика ще расте с по-бавно темпо през втората половина на тази година, но това се дължи на отслабващата външна среда. Впечатление обаче прави и това, че Брюксел вижда "съвсем лек растеж" на инвестициите в България. По отношение на инвестициите имало голям растеж в оборудване, но при другите компоненти има сериозен спад.
Иначе, според изчисленията на Брюксел, през първото тримесечие на тази година икономическият ни растеж е 3,5% на годишна база. За сравнение, за същия период на миналата година е бил 3,1%. Като силен двигател за това се посочва износът и се отбелязва, че през тази година има значим напредък в това отношение към няколко по-малки дестинации извън ЕС, което подсказва неразработен потенциал, който може тепърва да даде още плодове, ако се запази политиката на търсене и навлизане на нови пазари. Отчита се и сериозен растеж на потреблението, като прогнозата на ЕК е той да се запази предвид "позитивните тенденции" при личните приходи.
Що се отнася до инфлацията, ЕК отчита растеж заради цените на горивата и тока, като се очаква до края на годината инфлацията да е 2,4%, а догодина да намалее до 1,7%.
ЕС и еврозоната като цяло
През първото тримесечие на годината растежът в еврозоната бе по-голям от очакваното поради редица временни фактори, като например меката зима и увеличаването на продажбите на автомобили. Растежът бе благоприятстван също така от мерките на фискалната политика, благодарение на които разполагаемият доход на домакинствата в редица държави членки нарасна. Краткосрочните перспективи пред европейската икономика обаче са помрачени от външни фактори, включително напреженията в световната търговия и значителната политическа несигурност. В резултат на това прогнозата за растежа на БВП в еврозоната от 1,2 % през 2019 година остава непроменена, докато прогнозата за 2020 година е леко намалена - до 1,4 %. Прогнозата за растежа на икономиката на ЕС като цяло остава непроменена — 1,4% през 2019 година и 1,6% през 2020 година.
Прогнозите за общата инфлация в еврозоната и в ЕС бяха понижени с 0,1% през тази и следващата година, главно поради по-ниските цени на петрола и малко по-слабите икономически перспективи. За еврозоната се чака инфлация от 1,3% през тази и следващата година, а за ЕС – 1,5% през тази година и 1,6% през следващата.
Брюксел: Неблагоприятните фактори се засилиха
Рисковете, свързани с глобалните икономически перспективи, са тясно взаимосвързани и имат предимно отрицателни последици. Продължаващата икономическа конфронтация между САЩ и Китай, заедно с голямата несигурност около търговската политика на САЩ може да доведат до запазване на текущия спад в световната търговия и производство и да засегнат други региони и сектори. Това би могло да има отрицателни последици за световната икономика, включително чрез смущенията на финансовите пазари. Напрежението в Близкия изток води също до повишаване на вероятността за значително увеличение на цените на петрола.
Във вътрешен план излизането на Обединеното кралство от ЕС остава основен източник на несигурност. И накрая, налице са също така значителни рискове, свързани с факторите за растеж в краткосрочен план и с икономическата динамика в еврозоната. Ако се запазят слабостите в производствения сектор и спадът на доверието на бизнеса, това би могло да се отрази и на други сектори и да влоши условията на пазара на труда и да засегне частното потребление, а оттам и растежа, анализира Европейската комисия.
