Според годишната икономическа прогноза на Европейската комисия (ЕК) за България, в следващите години ще има забавяне на икономическия растеж.
Ръстът на реалния БВП се очаква да достигне 3,6% през 2019 г., а след това да се забави до 3% през 2020-а. и 2,9% през 2021 година. Според предвижданията износът ще регистрира малък спад през 2019 г. и да си възвърне след това скромните темпове на растеж, в съответствие с развитието на външното търсене. Очаква се вътрешното търсене да продължи да губи известна скорост, но да остане основният двигател на растежа. По прогнози се очаква и малко подобряване на заетостта, което се определя като динамика на потреблението на домакинствата, докато реалните увеличения на заплатите подкрепят частните разходи.
През 2019 г. съвкупните инвестиции би трябвало да имат скромно нарастване поради сравнително слабото представяне през първата половина на годината. В следващите две години се очаква инвестициите да възвърнат известна скорост, но да нарастват с умерени темпове, на фона на повишената икономическа несигурност в чужбина и до известна степен влошените перспективи за растеж.
Рисковете за прогнозата са главно в посока надолу, свързани с потенциално рязко и продължително влошаване на външното търсене от основните търговски партньори и вторичен ефекти от по-висока безработица и по-ниско вътрешно търсене. Временните фактори влияят и на инфлацията. Годишната инфлация се прогнозира на ниво 2,4% през тази година. Динамиката на цените е нестабилна от началото на годината, като се ускорява до 3,1% през април и намалява до 1,6% през септември. Цените на хранителните продукти допринасят силно за инфлацията, повлияни от лошата реколта през 2018 г. и разпространението на африканската чума по свинете от началото на май 2019 г., се казва в доклада.
Инфлацията при енергоносителите беше повлияна от поскъпването на тока в средата на годината и от по-ниските цени на бензина през втората половина на годината. Инфлацията при услугите изпревари тази на общите стоки на фона на силния растеж на заплатите и фактори, характерни за услугите за обществено хранене, като по-изразена тенденция при по-високи цени на храните. Поради постепенното отшумяване на временните фактори и по-нататъшния спад на цените на петрола, инфлацията се очаква да спадне до 1,6% през 2020-а и отново да нарасне до 2,1% през 2021 година. Безработицата обаче спада до исторически нива Очаква се безработицата да отчете спад до 4,4% през 2019 -а, при 5.2% през 2018 година. През следващите две години се предвижда да спадне съответно до 4.1% и 4 на сто.
Прогнозите за растеж на износа са умерени, в съответствие с перспективите за външно търсене. Инфлацията се очаква да намалее, тъй като цените на петрола продължават да намаляват. Определя се държавният баланс да остане в излишък, а публичният дълг да продължи да намалява.
Очаква се ръстът на заплатите да остане стабилен през 2020-а и 2021-а, макар и вероятно не на нивата за тази година. Устойчиви, според доклада на комисията, се очаква да бъдат и бюджетните излишъци. Общият държавен излишък се прогнозира на 1.1% от БВП през 2019 г., по-нисък, отколкото през 2018 -а.
Таблица с числа за икономическото бъдеще на България и какви са предвижданията за ЕС като цяло - научете в този материал!
