Проблемът на свободния енергиен пазар дойде от края на миналата година, когато търговци, закупили енергия за 70 лева на мегаватчас, я предложиха на свободния пазар за около 118 лева за мегаватчас (бел. ред. – има се предвид ток за индустриално производство, не за битови домакинства). Как се случи това, вероятно ще установи КЗК. Това заяви председателят на комисията по енергетика в парламента и депутат на ГЕРБ Делян Добрев, без да уточнява кои са тези търговци и да съобщава имена.
Добрев, обаче, обясни, че благодарение на борсата през тази година цената на мегаватчас е паднала до около 80 лева и това е нормално, но не е достатъчно. Затова и трябвали още промени, по думите на депутата, който напомни какво е било решено вчера (6 февруари), като то било в рамките на предложенията за енергийния сектор, дадени от Световната банка.
На въпрос на БНТ защо чак две години по-късно след препоръките на Световната банка, Добрев отговори, че моделът предполагал изцяло нов Закон за енергетиката, а такъв нямало. Нов енергиен закон предполага много голям юридически капацитет, а ние го нямаме, материята е много сложна, но намерихме начин да променим в съществуващия закон текстовете, така че да постигнем на 90% целите за либерализация на енергийния пазар, обясни депутатът.
Специално за искането производители да бъдат задължени да продават на свободния пазар – като ВЕИ-та над 5 мегавата, когенерации, топлофикации, Добрев посочи, че излизането им а борсата няма да повлияе на разходите им, защото щяло да има специален фонд (бел. ред. - Фонд "Спасение на електроенергийната система", който беше създаден със законови промени през юли 2015 година и в него 5% от приходите от продажби внасят търговците и производителите на електроенергия), който да се намесва в това отношение – чрез сключен договор за разлика с различните производители. Договорът за разлика ще компенсира разликата (бел. ред. – ако има такава) между пазарната цена и цената, която те имат като ангажимент по различни директиви от ЕС (бел. ред. – например ВЕИ-тата).
Какво ще правим с американските централи?
По думите на Добрев, има два варианта за споразумение – първо, да се изчисли каква част от инвестицията в Маришките ТЕЦ-ове още не е изплатена и да има споразумение по нея да не се изкупува по преференциални цени от държавата, които са гарантирани с приходите от сметките за ток на българските граждани (бел. ред. - 31,60 лева за мегаватчас от AES Гълъбово и от 38,42 лева за мегаватчас от ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3"), а да продават само на свободния пазар. Вторият вариант е неизплатената част от инвестицията да бъде покрита така, както на останалите производители на свободния пазар – да имат договор със специалния фонд за покриване на разликата, ако/която пазарно не може да се покрие от продажбата на ток на борсата.
Според Добрев, в следващите 10 години не може да се говори за нужда от каквито и да е нови мощности. Не мисля, че правителството има ясно решение за оборудването за АЕЦ "Белене", но се надявам скоро да има такова, уточни той.
Депутатът на ГЕРБ каза и, че се надява скоро да има резултат от дълбоководното проучването на Shell в "Силистар" и да има добри новини – за собствен добив на нефт и газ.
