Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

България се отказва от въглищата най-късно през 2040 г.

11 октомври 2021, 19:00 часа • 2012 прочитания

"Няма как да постигнем реформа в правосъдната система без парламент". Това заяви президентът Румен Радев по време на XV среща на бизнеса с правителството, посветена на сферите на икономиката и техните решения. Именно там той уточни, че до края на седмицата (в петък, 15 октомври), ще дойдат преговарящи от ЕК и България ще опита да извоюва 2040 година като годината, в която да спрем мощностите си на въглища. Сега в Плана за възстановяване е записана крайна дата 2038 година, като досега, при управлението на Бойко Борисов, е преговаряно за 2035 година.

„Подходът – виждате го в парламента какъв е. Видяхме как се написа нова Конституция за един ден и една нощ, тя беше внесена в деловодството на Народното събрание и катастрофира“, посочи Радев за съдебната реформа. Президентът видял една партия, която внесла в деловодството в НС с 26 подписа предложения за промяна в Конституцията, при положение, че необходимият брой подписи е няколко пъти по-голям. Вече усъвършенстването на подхода, същата партия казала в изминалия парламент, че няма да внася предложения, но нека всички да се съберем и да обсъдим идеите, посочи Радев.

Това, което президентството е направило за промени в съдебната реформа е системни консултации, да се чуе гласът на всички. Дори самият дебат е по-важен от написването на законови и конституционни промени. Без върховенство на правото не можем да имаме просперираща икономика и проспериращо общество, изтъкна държавният глава. Така и ние сме разработили един според мен изключително аргументиран вариант за поправка в Конституцията, изтъкна Радев.

Той ще продължи дебата с партии и обществеността, но най-добре е консолидирано да се подходи към промените в Конституцията. Когато правителството внесе плана, там ще има ясен ангажимент, че съдебна реформа ще има, уточни Радев.

Във връзка със „Зелената сделка“, Радев предупреди, че страната не саботира зеления преход, а иска да го ускорим, защото ако бързаме прекалено, той ще катастрофира и ще трябва да се връщаме назад.

По думите му държавите в ЕС тръгват от различни нива и има държави, в които ВЕИ-тата фигурират много по-добре в микса, разполагат с по-добър финансов ресурс. Трябва да работим за зеления преход, но трябва да го правим устойчиво, внимателно и справедливо, настоя Радев.

Зелената сделка е типичен пример за грешно планиране. Нещата трябва да се рационализират, да се направи възможно най-дългият преход и да се отиде много отвъд простите неща кой и как ще си плати сметките, каза от своя страна банкерът Левон Хампарцумян.

Бъдете смели и категорични, защото общественото мнение в Европа ще се обърне и ще трябва да имаме един по-рационален план, настоя Хампарцумян.

Служебният премиер Стефан Янев се съгласи с Хампарцумян и заяви, че разликата в политическото представителство на държавите-членки на ЕС и технократите в Брюксел е въпрос, който се решава на общоевропейско ниво. Служебният кабинет показа, че се работи, открито, прозрачно и при спазване на закона, увери Янев и добави, че промени се правят само в рамките на закона. Кой може да работи и кой не може да работи – зависи от наредбата в закона, уточни Янев.

Той коментира и Зелената сделка. По думите му правителството ще реши до края на седмицата каква индикативна дата да предложи на Европейския съюз за спиране на използване на тока от въглища в страната. Янев припомни, че 38% от средствата, предвидени в българския план за възстановяване и устойчивост, на стойност 12 млрд. лева, са насочени към подготовка за изпълнение на тази цел. Премиерът каза още, че е нужна допълнителна енергийна стратегия за прехода, която да се постави на дискусия и да се одобри от парламента. За премиера ключовото е при този преход никой да не е изоставен. Янев отказа за момента да коментира в детайли българската позиция по Зелената сделка, защото предстоят разговори в ЕК и България "не иска да си свали картите предварително".

До месец се чака проект на стратегия за енергийния преход

Янев каза, че вече е назначил междуведомствена група, която да изготви проект за енергийна стратегия на България в рамките на месец. Той припомни, че Зелената сделка е един от водещите приоритети на Европейската комисия и целта й е да превърне Европа в първия въглеродно неутрален континент. Янев подчерта, че за България този преход ще е най-тежък в сравнение с всички членки на ЕС, тъй като въглеродният интензитет на икономиката е 4.3 пъти по висок от средния за съюза. Според Янев в бъдеще от подкрепа ще се нуждаят както бизнесът, така и общините. По същата тема президентът Румен Радев отбеляза, че най-важното е да се намери баланс между начина, по който се прави преходът и колко време отнема. "Ние искаме да осигурим зеленият преход, но не трябва да бързаме прекалено, защото иначе, може да катастрофира", каза още държавният глава.

Мартин Стоянов
Мартин Стоянов Отговорен редактор
Новините днес