Учени с три сценария за развитието на коронавируса у нас

В периода от 5 март до 23 април тази година активните случаи с COVID-19 в страната постепенно ще се увеличават, но това ще зависи и от процеса на ваксинацията. Това прогнозира проф. Марусия Божкова от Факултета по математика и информатика на Софийския университет "Свети Климент Охридски", представяйки математически модел за разпространението на коронавируса, пише 24 часа.

Още: Експерт: Употребата на имуностимулатори без нужда е „отворена врата” към автоимунните заболявания

Още: ПП-ДБ: Министърът да вземе мерки срещу напрежението в болниците

Според броя на новите случаи с COVID-19 има три сценария за развитието на пандемията у нас - основен, песимистичен и оптимистичен, които ще зависят от взетите превантивни мерки, каза проф. Божкова. За Великден има три възможни сценария и се върви нагоре, ако мерките се отхлабят, ако мерките са такива, каквито са сега, можем да очакваме нови случаи от 2000 до малко над 3000. Ако мерките се затегнат, но и с резултата от ваксинацията, която се прави в момента, и която вече е направена, очакваме затихване, но не и елиминация на този процес за момента, коментира проф. Божкова.

Проф. Огнян Кунчев от Института по математика и информатика на БАН представи модели на дългосрочни прогнози за развитието на пандемията от коронавируса в България - със и без ваксинация. При математическия модел, без ваксинацията и според броя на случаите в интензивните отделения, оптимистичният сценарий е продължителността на епидемията да бъде до юни 2022 г., прогнозира проф. Кунчев. Той коментира, че без използването на ваксини няма да има по-скорошен край на пандемията, но той няма да е и до 2024 г., а краят й "ще стане през май-юни 2022 година".

Проф. Кунчев предположи, че у нас "до края на епидемията починалите ще са до 57 000 души, или около 50 000 души". Предполага, че досега у нас около 1 милион души са "се срещнали" с коронавируса, а починалите са приблизително 10 500, каза ученият. Друг е сценарият за развитието на пандемията от COVID-19 у нас при ваксинацията на населението, обясни проф. Огнян Кунчев. Той направи прогноза, че "ако предположим, че 120 000 души бъдат имунизирани всеки месец, имаме 1100 интензивни отделения и правим локдауни от около 20-30 дни, броят на починалите ще е около 43 000, пак песимистична прогноза, но цялото "нещо" ще завърши на 15 декември, в края на тази година".

Още: Здравният министър: НЗОК да каже как ще плати 146 млн. лв. надлимитна дейност на болниците

Още: Лекари: Опитват се да унищожат кардиологичната болница

Тази предполагаема оценка за очаквани починали 43 000 души от коронавируса - сред тях и вече починалите 10 500, е най-лошата възможна, коментира проф. Кунчев. Според него, ако се ваксинират хората, които са уязвими, както и тези със съпътстващи заболявания, ще има по-малко починали до края на пандемията - вероятно само 5000. Доц. Димитър Атанасов от Нов български университет представи математически модел за пандемията от коронавируса, който може да се прилага не само в България. Този модел е свързан с броя на нерегистрираните заразени с COVID-19, които остават извън официалните здравни статистики. "45 процента от потенциално заразените от коронавируса се откриват от нашата здравна система, а в началото на епидемията този процент беше между 23 и 32 процента, или една четвърт от случаите бяха откривани", коментира доц. Атанасов.