На 26 януари 2017 г. (четвъртък) от 18:30 ч. в Литературния клуб към Столична библиотека се очаква интригуващ сблъсък между двама нетрадиционни поети, известни със своята социална активност – Роберт Леви и Манол Глишев. За да успокояват страстите (или може би да ги разпалват), до тях ще застанат две чаровни дами на поезията – Лора Динкова (секундант на Роберт) и Благовеста Пугьова (секундант на Манол). И тъй като двамата противници всъщност са добри приятели, не се знае дали схватката няма да се превърне в братска прегръдка.
Автор и водещ – Петър Чухов. Входът е свободен.
Двубоят ще протече в обичайните четири тура.
Повече за двубоите, както и снимки и видео, можете да намерите тук:
Роберт Леви
Роден през 1964 година в София. Обиколил е на стоп цялата страна и е сменил множество професии, сред които общ работник в строителството, оператор на ЕИМ, асистент-режисьор в БНТ, журналист, автор на въпроси за шоуто „Стани богат“, сценарист на документални филми.
Има две висши образования. Антрополог, провеждал самостоятелни експедиции, автор на ред научни публикации. Изследовател на субкултурите.
Издал е две поетични книги – „Един от върха на иглата“ (1999) и „Вавилон“ (2007)
Главен двигател на проекта „Поети в кадър“, който започва като телевизионно предаване, и всеки месец представя по един български поет пред публика.
За двубоя
„При извора от жажда аз умирам“ е темата на най-известния поетичен дву и многобой в историята – конкурса в Блоа, спечелен от Франсоа Вийон. Победителят тогава е бил поставен в същата ситуация, в която и аз – да се съревновава с близък приятел. Е, в моят случай няма да е точно съревнование, защото да рецитираш с Манол Глишев, на чиято последна книга съм редактор, винаги е удоволствие. Пък и нека покажем, че редакторите не винаги са неуспели поети.
Манол Глишев
Роден през 1983, софиянец, поет и преводач. Автор на стихосбирките "Машина от думи" (2014) и "Проект за прекрасен живот" (2016). Третата му книга, която предстои да излезе през 2017 г., ще се нарича “Сезонни наблюдения”. Глишев обича историята и я вижда като сборник от наративи, които да открадне за поезията си. Смята, че нищо не пречи на писателите да бъдат публично ангажирани, стига това да не им спъва писането. Иска му се да вярва в реториката и добрите нрави. Подготвя следващи издания.
За двубоя
Край извора от жажда ще си пийна
Божичко, това ли ни е темата? Стихът на Вийон? Но ние не умираме край никакъв извор. Всъщност сме едни щастливи хора, шибани късметлии, които вършат, каквото им е угодно. Например пишем стихотворения, заяждаме се един с друг, а накрая си казваме и по някое „наздраве“. През това време останалата част от света се наслаждава на войни и страдания. Живот си живеем ние. Широко ни е около вратовете. И кого да предизвикам? Роберт Леви? Роби, моя приятел? Той е чудесно момче, разбира се, но наивно вярва, че кадърен поет е едва ли не всеки, който някога е взимал химикалка в ръка. Дали не е твърде безкритичен? Дали изобщо е критичен? Та той намира добра дума за всекиго, а това е ужасно. Единственото, което може да ме накара да се усъмня в собственото си пълно превъзходство над повечето останали живи автори у нас, е фактът, че Роби има добро мнение за писането ми :)
