„Вундеркинд е дар за сетивата. Искрящата и проникновена проза на Николай Грозни се разгръща като музика, сякаш си е служил не с пишеща машина, а с роял.
Пати Смит
„Обсебен от сакралното, Вундеркинд представлява психоанализа на комунизма. Битието, на пръв поглед подчинено на законите на материализма, всъщност се управлява от трансцедентни, свръхестествени сили, които обаче нямат нищо общо с божественото. Грозни, който в своите пророчески и гротескни видения понякога напомня на Гогол, описва една деформирана и изкривена реалност: светът на Константин се обитава от демони. Грозни нанася финалните щрихи на своята картина с алюзии от гръцката митология като Ереб и Харон. Константин, подобно на Николай Грозни, е един безнадежден романтик, за който изкуството е път на саможертва, водещ към абсолюта. Вундеркинд напомня, че тази сакрална роля на изкуството не е просто една суетна дума, един отживял идеализъм, принадлежащ към ХХ век. Напротив – дори и днес, изкуството въплъщава съпротивата срещу извращенията на тоталитаризма.“
Дамиен Аубел, Transfuge
„Рядко се намира роман, който да е толкова музикален. Николай Грозни пренася своя читател в един водовъртеж от звуци. Всяка отделна глава, подобно на действие от една симфония, носи името на пиано шедьовър от романтизма. В това необятно стихотворение в проза с брилянтни описания пиесите на Шопен придобиват особена монументалност. И тъй като тук истинският смисъл на живота е да свириш прелюдиите на Шопен за себе си, страниците са наводнени от лиричност, която служи като антидот срещу идиотския и жесток свят. Със своя антураж от персонажи, карикатури на безумието, извращението и лъжите, циркът на живота действа като една непоколебима сатирична машина, чиято цел е да осмива обществения строй.
Тиери Гуинхът, Le Matricule des anges
Константин е петнайсетгодишен пианист-виртуоз, разкъсван между идеализма на изкуството и конформизма на успеха. Омерзен от безпътицата, бездуховността и посредствеността на тоталитарното общество, той е изправен пред съдбовна дилема – да се докаже като пианист и да изгуби себе си или да съхрани идеалите си и да се самоунищожи. Пречупен през дуалистичната призма на бунтарския му дух, светът на Константин придобива облика на метафизична гротеска – София в края на осемдесетте е безслънчев подземен свят, чиито обитатели са прокълнати сенки, музикалното училище на улица „Оборище“ е преддверие на Хадес, където още отекват хармониите от изгубения свят на светлината, учителите са митологични демони, властимащите с амарионетки, задвижвани от окултни заклинания, мавзолеят е протоегипетска гробница на фараони, облаците са призрачни кораби, които пропадат в недрата на Докторската градина. В противовес на всичко това се открояват кумирите на Константин – магическата цигуларка Ирина, гениалният пианист Вадим, агностичният мистик дисидент Или и , разбира се, Шопен. Вундеркинд е книга за съвършенството и нищетата, за любовта и самоунищожението, за екстаза и падението, написана на езика на музиката.
Николай Грозни получава музикалното си образование в училище „Л. Пипков“ и колежа „Бъркли“ в Бостън, а литературното – в престижния американски университет „Браун“. Прекарва четири години като монах в Дарамсала – седалището на Далай Лама в Индия, – където изучава будизъм и тибетски език. Завръща се в България, където с рожденото си име Николай Гроздински публикува сборника „Жития на безделници и пропаднали мистици“, както и двата романа „Някой омагьоса битието“ и „Да подремнеш в скута на голямата еднаквост“. През 2008 г. издателство „Ривърхед“ към „Пенгуин” – САЩ публикува „Крака на костенурка“ (мемоар за живота на Грозни в Индия), който е отличен от редакторската колегия на „Ню Йорк Таймс“, а през есента на 2011 г. в САЩ излиза романът му „Вундеркинд“ („Фрий прес“ към „Саймън & Шустър“), който е преведен във Франция, Швеция и Испания. Произведенията на Грозни са публикувани в изданията „Ню Йорк Таймс“, „Гардиан“ и „Сиатъл Ривю“.
