След големия успех на „Революция с аритмия” и „Анархия на три морета” Йордан Свеженов предлага още една порция свежест, която включва подъл учен, съвсем реално предстояща олимпиада и съвсем несъществуваща циганска държава. За щастие, всичко това е само част от третия роман на Йордан Свеженов „Последната олимпиада” (ИК „Сиела”). С предходните си книги авторът вече доказа, че има нюх да предусеща глобалните заплахи като посочи Кьолн за „опасна точка“ и предсказа руска военна намеса край Средиземно море.
Свеженов е млад и сериозен автор, който пише смешно и непринудено, за да може сложните неща от живота да изглеждат малко по-леки. А пише смешно и непринудено, защото тренира перото си в една от най-мощните школи по хумор – „Шоуто на Слави”, където е сценарист от години. Той пише уверено и чисто, без да е претенциозно.
Светът никога не е бил безопасно място, но този път заплахите са реални и дебнат от няколко места едновременно. Смъртоносен вирус лети към Рио де Жанейро, без никой да знае за това. Украински неонацисти се снабдяват с ядрено оръжие и разпалват наново войната в страната си. Германски самолет, летящ към Куала Лумпур, изчезва близо до Варна. А на Балканите първата Циганска империя обявява независимост.
е написана като по учебник балканска комедия, която се възприема едновременно глобално и локално. Сюжетът се развива на няколко нива, в които се преплитат пътищата на меркантилни депутати, ароманти роми, донбаски опълченци, татуирани поклонници на Фюрера, вманиачени учени и обикновени търгаши, които се опитват да продадат на старо личната лимузина на Тодор Живков. Засегнати са наболели напоследък теми, започващи от дребната престъпност на местно ниво и тероризма в световен мащаб. Романът се противопоставя на алармиращите заглавия на всекидневните новинарски емисии, като не цели да ги омаловажава или осмива, а напротив – стреми се към обговаряне на страховете на съвременния човек.
Сериозно и без шега – “Последната олимпиада” носи заряда на експлозивен трилър, но е забавна като сръбска комедия, в която абсурдите са реални и умиляващи.
Христо Блажев
