Писатели, художници, музиканти, издатели и журналисти се събраха в литературен клуб „Перото” на премиерата на уникалния албум „12 квадрата" (издание на „Персей”) със стихове и рисунки на двама автори – поетесата Ива Николова и художникът Владимир Пенев.
Възхитителното слово на писателя Владимир Зарев и вълнуващата реч на художника проф. Ивайло Мирчев приковаха вниманието на ценителите в залата и накараха двамата автори да стоят нащрек от онова, което биха се побояли да изрекат за себе си дори наум.
Гостите на творческия тандем се питаха дали специално е било търсено съвпадението пред публиката да застанат двама Владовци и един Иво и една Ива. А издателят Пламен Тотев откри и още една закономерност - че и четиримата са поколенческо продължение на големи български творци - Владимир Пенев като син на поета Пеньо Пенев, Ива Николова като дъщеря на художника Никола Николов, Владимир Зарев като син на литературния историк акад. Пантелей Зарев и проф. Ивайло Мирчев като син на художника Никола Мирчев. И четиримата си помислиха, че сигурно те са ги събрали оттам, от небето.
Още повече, че приятелството между Владо Пенев и Иво Мирчев датира от първите им студентски години като възпитаници на акад. Светлин Русев. Владо Зарев и Ива Николова пък са свързани с литературно приятелство още от младите си години. Двамата следят ревностно творческите си изяви и много държат на мнението на другия за новите им произведения.
Сред вълната от прекрасни цветя беше и кошница от министъра на културата Вежди Рашидов, и букет от омбудсмана Мая Манолова, и много обич и топлота на приятели и колеги на двамата автори.
12 стихотворения с 12 рисунки е побрало изданието, което има и библиофилски тираж с оригинали - една неповторима никъде рисунка на Владимир Пенев и едно написано на ръка стихотворение на Ива Николова. Дизайнът на книгата е дело на художника Стефан Чурчулиев. Масовият тираж в бяло вече може да бъде намерен в книжарниците, а библиофилският в черно - купен от авторите.
В словото си Владимир Зарев каза:
„Цялата книга „12 квадрата“ е прекрасна метафора и опит да се надникне отвъд това, което се вижда. Стихотворенията и рисунките в нея приличат на своеобразен лабиринт, те съдържат в себе си конкретния образ, но и неговата драма, загатнатите в него прозрения, противоречията и несъгласията му. Удивителното постижение в „12 квадрата“ е това, че рисунките, изображенията на Владо Пенев, не са формална, познаваема илюстрация на стихотворенията, нито пък поетичните видения на Ива Николова са преразказ на неговите миниатюри. Ще цитирам няколко стиха от стихотворенията „Коледен подарък“ и „Сбогуване с тъгата“, за да очертая основната тема, трагическото послание на стихосбирката-образ. Това са повличащата ни, но и опияняваща самота, която ни е достигнала след отшумялата и така повърхностна младост, самотата, превърнала се в човешка същност, в наш интимен приятел и още, самотата, предизвикваща нашето странно и мъчително доверие: „И самотата тази нощ се върна. Проскърца тихичко вратата. През коленете остри ме прегърна, наля си в чашата позната.“
И още - тъгата, помитащата, жилава, запазила своята жизненост тъга, тъгата, която в сполетелия ни и отминаващ живот е последното истинско чувство и за това е по-благородна, по-предпочитана, направо мечтана в сравнение със скучното и безлично доволство: „Не върви след тъгата, омаян от косите й дълги и сплетени, след краката й нежно изваяни, след капризния жест на ръцете й.“
И точно тук ни пресреща и приютява магията на „12 квадрата“, защото сдвоената самота, на поета и на художника, означава преминаване на монолога в диалог, сдвоената самота е всъщност човешка близост и споделяне. Така и сдвоената тъга се превръща от чувство в познание, а от познанието в наше бъдеще. Сдвоената тъга е опит за усмивка, тя е вече форма на душевна пълнота, на вътрешно прераждане и на духовно смирение.
Прочетох, разгледах и размислих „12 квадрата“ на един дъх и бях силно впечатлен, ще употребя по-силната дума - направо смаян от дълбоките взаимопрониквания на Словото и Образа, на техния възраждащ общия им смисъл конфликт.
На места имах усещането, че Ива Николова и Владо Пенев са един и същи творец, че техните преживявания в трудния и неприветен свят са общи, че душевното състояние и на поета, и на художника се сливат в една носталгия по непостижимото в изкуството, по съвършенството. Съвършенството, което подобно на хоризонта , колкото се приближаваме към него, толкова то се отдалечава от нас. Затова ще нарека „12 квадрата“ още копнеж по вечно изплъзващото се, невъзможното или... сянката на съвършенството.
Книгата проследява житейските, ала още по-важно - духовните митарства на своите творци, навлиза дълбоко в психологията на нашия съвременник, на онова „загубено“ поколение, което общуваше, любеше и твореше, преди интернет да превърне приятелството в навик и творчеството в забавление.
В сдвоения образно-поетичен свят на „12 квадрата“ нашият съвременник е драматизиран до крайност, от една страна, той е осъществен в своето ненамиране и в страданието си, от друга, той е лишен от душевен покой и е изтерзан, духовно е разпнат. Навсякъде в книгата се лута болката по отминаващия живот, по недооцененото, по безвъзвратно пропуснатото и непостигнатото в миналото, миналото, което вече е много по-дълго от бъдещето: „Долу шапките, застарели момчета! Вън минава красивото бивше момиче. Тротоарите тръпнат и всички павета на разпръснати рози приличат.“
„12 квадрата“ има излъчването и посланията на философска творба. Защото третата и навярно най-значима тема в книгата е за свободата, /макар, че тази дума е употребена само един път!/ за величието и падението на свободата в нас. И ако приемем, че свободата е форма на човешкото различие, че колкото по-свободен е един човек, той е и по-недостижимо различен, то тази книга успява да ни внуши, че в своята духовна жадност и неистовост двамата творци постигат своето различие, мечтаната си свобода. Свободата не само да напишат и да нарисуват „12 квадрата“, а да бъдат заедно сега и да останат завинаги заедно в тази малка, но щедра книга!”
