Колет, чието пълно име е Сидони-Габриел Колет, родена на 28 януари 1873 г. – френска писателка,носител на наградата Гонкур през 1945 година.
Сидони е дъщеря на офицер. През 1893 г. се омъжва за популярният тогава журналист и музикален критик Анри Готие-Вилар, който я въвежда в литературните и артистични среди. Вилар използва съпругата си, като от 1896 година Колет е написала серия автобиографични романи. Под своето собствено име Колет започва да пише едва през 1904 година. През 1906 г. Се развеждат. Приписват ѝ няколко романа с известни жени - писателки, художници и мъже.
През 1912 година се омъжва за политика барон Арни де Жувенел и започва връзка с неговия 17-годишен син Бертран. През 1923 година и този брак приключва.
По време на Първата световна война Сидони помага на ранените. Приятел е на Морис Равел. През 1935 година се омъжва за Морис Гудек.
Освен като талантлив писател Колет се възприема и като символ за жената на новото време.
Именно произведението „Шери“ донася големия успех и признание на Колет.
Главната героиня Леа не е просто куртизанка. Тя е умна куртизанка. Леа не е просто жена – тя е умна жена. Колко и да е умна и опитна обаче не може да устои на чара на Шери, който не може да се похвали с много качества.
Мъдростта на възрастната жена, пълното осъзнаване, че остарява и че младостта си отива, а старостта чука на вратата, я тласка точно към този вид отношения, за които повечето мъже нямат нищо против. И цялата тази драма показва, че понякога няма нищо по-постоянно от временното....
Леа не иска нищо и цени високо всяка минута, прекарана с Шери. В негово лице тя държи последните лъчи от младостта си въпреки, че той не може да се нарече достоен, тя се обръща към него със смесица от чувствата на любовница и майка.
Тя дори го съветва да бъде мил с жена си и да не ѝ причинява болка...
Колкото и реално да вижда нещата Леа е жена до мозъка на костите си и не успява да се сдържи да не каже: „Обичам те!“ въпреки, че знае какъв ще е отговорът на Шери.
Цитати
"Обичам те. Твърде късно е. Върви си. Още сега си върви."
"Тя потреперваше при всяка дума и всяко жегване я настройваше за обичайния дуел между жената и мъжа.4
"– И ти наричаш това любов, Фред...
– Има и други думи, но на теб не ти се нравят.
– Онова, което наричаш любов... дали не може
то да бъде именно един... един вид... алиби? –
И добави припряно:
– Говоря най-общо, Фред,нали разбираш... Казвам „може да бъде“, в някои
случаи..."
"Дълбоко в себе си се съгласи: „Вярно, че го обичам; засега няма лек“.
"И сега, само и caмо да не ми липсва мъж в леглото, да си навлека някой старчок на... на...“ Тя се подвоуми и отсече с царствено безразсъдство: „Някой старчок на четирийсет години?“.
"– Виждаш ли ни, Шери, как отиваме да обядваме заедно в Армьононвил?... Виждаш ли ни как каним госпожа и господин Лили?... – Засмя се тъжно и потрепери. – Ах! Аз съм свършена, също като тази старица... Бързай, бързай, бебчо, иди при твоята съпруга, младостта ѝ е само накърнена от зрелите дами, има и за теб, има и за нея, та тя е още дете и те очаква. Ти си вкусил от младостта! Знаеш, че тя не засища, но човек неизменно се връща при нея... Ех, не от тази нощ си започнал да сравняваш... Но какво правя аз тук? Давам съвети и показвам колко съм великодушна. Какво зная за вас двамата? Тя те обича: неин ред е да трепери, тя ще страда като влюбена девойка, а не като разпътна лелка. И ти ще ѝ говориш като господар, а не като капризен жиголо... Върви, върви по-бързо..."
