Примерен съпруг попада в кошмар в пристрастяващия трилър „Погледът на Медуза“
Новият майстор на психологическия трилър се казва Торкил Дамхауг, бивш психиатър и настояща литературна звезда. Той се носи на гребена на скандинавската вълна, завзела върховете на топлистите за бестселъри навсякъде по света, и е сред водещите автори, наред с Том Егеланд, Стиг Ларшон, Томас Енгер, Йорген Бреке, Ян Гиу, Ю Несбьо и Курт Ауст. На български излиза първият му голям хит - романът „Погледът на Медуза“ (издание на „Изида“).
В „Погледът на Медуза“ преуспелият лекар, примерeн съпруг и баща на три деца Аксел Глене се оказва внезапно въвлечен в немислим кошмар. Жени, свързани с него, стават една след друга жертви на неизвестен маниак. Какво е това? Злобна шега на съдбата, смъртоносният вкаменяващ поглед на митологичната Медуза или всичко може да се обясни с това, че самият лекар страда от опасна форма на раздвоение на личността? А ако не е той, то зад каква маска се крие кръвожадното чудовище?... В странния и страшен случай, разследван от полицията, се преплитат по тайнствен начин измама, ревност, отмъщение, лични страхове и призраци от миналото...
„Погледът на Медуза“ утвърждава Торкил Дамхауг като водещ автор в Nordic noir - скандинавския черен роман. Основавайки се на опита си като психиатър, той създава сложни и правдоподобни герои, които остават дълго време в съзнанието на читателя - като хора, които действително познава и харесва или не харесва. Загадките в романа са на много нива и е много трудно да се отгатне кой е убиецът. Затова критиците наричат „Погледът на Медуза“ пристрастяващ трилър - така обсебва читателя, че той трудно може да го остави, докато не го изчете докрай.
Дамхауг пише не просто криминален роман, а качествена литература с превъзходен стил и интересни препратки към други произведения на изкуството, а в случая с „Погледът на Медуза“ - и със старогръцката митология и астрономията.
Аксел Глене, главният герой на романа, е личен лекар с напрегнато ежедневие. Той е отзивчив към пациентите си, чувствителен към несгодите им и всеотдаен. Щастливо женен е и има 3 деца. Но не устоява на влюбената в него студентка Мириам, която започва практика при него. Въпреки угризенията си, той започва извънбрачна връзка с нея.
При една от обичайните си разходки в гористия парк на Осло Аксел среща възрастна физиотерапевтка, която бегло познава покрай работата си. След това се оказва, че тя е изчезнала безследно и последният, който я е видял, е той. Няколко дни по-късно я намират мъртва, по тялото й има жестоки рани, а около него - следи от мечка. Медиите раздухват новината и хвърлят населението в паника, че мечка стръвница вилнее в столичния парк. Полицията също стига до това заключение, докато съдебната патоложка не открива, че на мъртвата й е било инжектирано упойващо вещество.
Следва второ убийство, извършено по сходен начин. Убитата е болна от рак пациентка на д-р Аксел Глене.
Една нощ лекарят остава при любовницата си Мириам, но рано сутринта чува странен шум в коридора отвън, излиза от апартамента и нагазва в кръвта, изтичаща от разчленения труп на съседка, която е близка приятелка на любовницата му. Полицията вече го подозира и пред него вариантите са или да се предаде, или да се опита сам да стигне до истината кой стои зад престъпленията. Той вече има хипотеза, която е споделил с разследващия полицай: че убиецът е неговият брат близнак Бреде, който от малък е вършел неща, които са накарали родителите им да се откажат от него. За това Бреде вини брат си Аксел и сега иска да си отмъсти.
Проблемът е, че от Бреде няма никакви следи - няма го в никакви регистри, няма го дори на общи снимки с брат му, а майка им е в психиатрия и на нея нищо не може да се вярва. Затова полицията започва да работи по хипотезата дали самият д-р Глене няма психически проблеми и не страда от раздвоение на личността, в резултат на което Бреде съществува само в неговото съзнание...
Лекарят получава плик с няколко снимки. Те са на убитите жени и на следващата жертва - Мириам. Любовницата му действително изчезва без следа и Аксел Глене се втурва да я спаси, тръгвайки по малкото налични следи, които е открил...
Торкил Дамхауг има успешна кариера на водещ норвежки психиатър, преди да се отдаде на литературната си кариера. Роден е на 1 януари 1958 г. в Лилехамер. Учи литература и антропология в Берген, а след това медицина в Осло, като специализира в психиатрията. След дълги години работа като психиатър сега той е професионален автор, един от най-добрите в литературата на престъплението, създавана така майсторски на Север. С жената и децата си живее край Осло. Действието на повечето му книги се развива там, сред реалиите на норвежката столица, а зад някои от героите и събитията в книгите му стоят истински хора и случки. Дебютира в литературата през 1996 година, но световният му успех идва с появата на двата му романа „Погледът на Медуза“ и „Смърт във вода“. Критиката не се скъпи на похвали и го нарича единодушно „водещ писател в криминалния жанр”. Написал е седем романа, четири от които са абсолютни хитове, преведени на различни езици по света. Дамхауг е носител на най-престижната награда за криминална литература в Норвегия - „Ривертон“ или „Златният револвер“ (сред отличените с нея автори са Том Егеланд, Ю Несбьо и Курт Ауст).
