"Пролетта на емигрантите" на писателя Калин Илиев излиза през 2013-та година. Сътворена няколко месеца преди съдбоносните протести, творбата бързо си извоюва име, което медиите обичат и с което литераторите предпочитат да са внимателни: определението "пророчески роман".
Пророчески, защото описаните събития наистина напомнят за нашия свят - държавата Нулиа, емигрантите и политическата мафия, са образи, чиито прототипи ще разпознаете на мига. Но и литературен феномен, защото когато са създадени майсторски, художествените герои надживяват собствените си вдъхновители - фината разплата на изкуството с политиката. Решихме да публикуваме този роман: глава по глава. И да спазим една традиция от зората на вестниците - литературните творби да излизат като подлистници. Всеки петък ще можете да намерите следващата част от "Пролетта на емигрантите" в Actualno.com. Списък с всички глави, публикувани до момента, може видите ТУК.
А ето и днешният нов откъс:
До изборите оставаха по-малко от три седмици, напрежението в държавата ескалираше с часове. Днешната пресконференция, в последния ден на работната седмица, беше ключова. Лично министър-председателят трябваше да успокои четвъртата власт, да приспи опозицията още няколко дни, докато приемат новия закон за изборите и бъдат готови да неутрализират очакваните протести.
По негово лично нареждане, за първи път от месеци насам, бяха поканени представители на всички антиправителствени медии. „Дръж приятелите си близо, враговете още по-близо!” Тях настаниха в дясната, вътрешната половина на помещението, а хранените журналисти – до прозорците, макар че днес нарочно нямаше разрешен протест или демонстрация. Всичко беше съгласувано до най-малките подробности.
Последен влезе Ник, популярен журналист и блогър с постоянно разрошена коса и очила с тънки рамки в стил Джон Ленън, който крепеше кофичка с кисело мляко в страничния джоб на репортерската си чанта. Появата му предизвика видимо оживление сред гилдията – новодошлият обичаше да провокира, често изненадваше с нестандартни хрумвания и неочаквани въпроси. Някой му подхвърли:
- Как те пуснаха с тази кофичка, може да я метнеш не където трябва?
- Сега на мода са доматите – отвърна Ник. – Млякото е за жена ми, ще прави закваска.
Обявеният час отдавна отмина, журналистите продължаваха да си говорят, в очакване да пристигне домакинът. Той нямаше навик да закъснява,нещо важно го задържаше, за да се бави повече от трийсет минути. Започнаха догадки относно причината за отсъствието му. В лявата част на залата предположенията бяха, че в последния момент е излязла важна международна среща или може би господин премиерът открива някой нов строителен обект. В дясната половина свързваха отсъствието му с нов гаф на правителството или кроене на поредната измама, свързана с предстоящите избори.
Най-после той влезе. С блажено изражение на лицето, облечен в риза и спортен панталон, ципът на който не беше закопчян. Първа забеляза това журналистка от дясната половина на залата, преди да мине през леглото му, беше в лявата половина; остана й навикът да не пропуска подобни детайли и удовлетворението, че знае повече от другите. В случая обаче друга нейна колежка, която скоро също щеше да мине в дясната половина, седеше до един прозорец в лявата и добре видя как преди броени минути най-важният човек в държавата изскочи от луксозния хотел отсреща, заобиколен от двамата си най-верни бодигардове. В момента, в който влизаше при тях, тя продължи наблюдението си навън и то бе възнаградено – въртящата врата на неофициалния бардак изплю смутено момиче, популярна напоследък спортна звезда, по-популярна, отколкото спортна. Вожда беше ходил „да олаби жилата”, това се беше превърнало в негова дрога и не случайно наскоро авторитетно западно издание го беше дало като пример за срастването на властта със секса.
- Здравейте и извинете за закъснението! – обърна се домакинът към журналистите свойски и във видимо добро настроение. – С вас вече сме си близки, нали, с някои дори повече, така че нямам нужда от помощ. Ще водя пресконференцията сам. Имате думата.
Вдигнаха ръце и от двете страни на залата. Присъстващите бяха сигурни, че както обикновено, ще бъдат посочени правилните хора. Вожда обаче ги изненада, даде думата на младеж отдясно, който пишеше за един електронен вестник – интернет пространството беше начело в съпротивата против управляващите.
- Имаме информация от сигурен източник – започна младежът, като изненадан, че получи думата, притеснено премига и намести очилата си, – че наскоро е осуетен опит за покушение срещу ваш близък, който работи в митницата, с когото ритате топка.
- Казва се „играете футбол”, младежо, но явно вие не го правите. Информацията ви е вярна. Бихте ли ми казали как я получихте?
- По електронната поща, от анонимен подател.
- Не очаквах да ми кажете друго. Какви са въпросите?
- Къде е той сега? Защо е използван отрядът за охрана на министър-председателя?
- Той е на добро място. Почива си от такива като мен и вас. Отрядът е използван по мое нареждане, косвено ударът е срещу мен. Когато открия извършителя, главата му ще хвръкне като зелка. Образно казано, нали така?… Следващият?
Противно на очакванията, отново посочи дясната страна на залата.
Думата взе млада жена, телевизионен репортер.
- В западния печат, а и в някои независими нулски медии, все по-упорито се говори за вашата неконтролируема сексуалност.
- Нека говорят – широко се усмихна премиерът. – По-добре ли щяхте да се чувствате, ако пишеха, че съм импотентен или обратен, зависим от тайната си?
- Сега също сте зависим – репортерката се поколеба за миг, – имате връзка с непълнолетна, може да ви бъде повдигнато обвинение.
Усмивката на Вожда изчезна, на нейно място се появи познатото свирепо изражение, той я погледна в упор, сякаш искаше да я пробие с поглед.
- Вие да не сте ми светили,а?
Момичето не се уплаши.
- Не. Но не бих искала да ме управлява сексуален маниак.
- Мери си приказките, малката! Като не ти харесва, чупката оттук, и аз не искам да управлявам в следващия си мандат пикли като теб!
Никой в залата не очакваше, че играта ще загрубее така бързо. Домакинът най-малко, трябваше с финт да се измъкне от неочакваното медийно тресавище. Обърна се към лявата половина на залата и потърси с очи човека за специални поръчки, известен журналист на средна възраст с мазна коса и мустаци, който му беше длъжник. Погледна го остро и онзи, пряко желанието си, изстреля ръка нагоре.
- Нека дадем думата на тежката артилерия – Вожда натърти на всяка дума.
Мустакатият се надигна и многозначително изгледа залата. Знаеше, че отговорът му е предназначен към присъстващите.
- Очаквате от мен да съчиня прослава на правителството, но грешите. Преди избори, колеги, това не е здравословно. – Старият хитрец умееше да завърти нещата, като отправи критика към някой министър и в същото време деликатно открои положителният герой. Този похват не биваше да се използва често, предизвикваше смяна на посочените министри, но при екстремни ситуации горяха дори главните бушони, важното беше да се запази инсталацията. – Господин премиер, правителството се издъни. Вдигането на пенсиите и добавките за младите семейства с деца са символични, не покриват инфлацията. Финансовият ви министър е голям инат, спекулира с доверието ви и е време да си ходи. Необходим е по-чувствителен и диалогичен човек. Имате ли предвид такъв за следващия мандат? Благодаря !
Министър председателят остана доволен, чу това, което очакваше. Помисли си, че ако беше жена, мустакатият дори на тази възраст щеше да бъде незаменим в способността си да отгатва скритите желания на клиентите. Интуицията му сочеше, че преди да продължи играта с него, трябва да тушира конфликта с журналистката. Погледна спокойно, смирено към всички журналисти в залата.
- Вижте!... Знаете, никога не съм бягал от критиката, но не и когато някой се опитва да се завре в спалнята ми. Като кавалер и премиер на тази страна обаче, моля вашата колежка за извинение!
Залата се разшумя, това се случваше за първи път. Репортерката почервеня от смущение. Чуха се подвиквания, някой я побутна да стане и отговори. Тя се надигна и погледна мъжа на трибуната в очите.
- Не ви вярвам, господине! – позачуди се какво още да каже, но сви рамене и седна.
От дясната половина се чуха ръкопляскания, присъедини се и жената до прозореца отляво. Когато стоящите до нея я изгледаха учудено, тя стана и се премести от другата страна. Ръкоплясканията се усилиха.
Вожда очакваше този отговор и запази самообладание. Изчака да утихне шумът. Придаде на лицето си загрижен вид.
- Младите семейства, пенсионерите, разбира се. Бях млад, надявам се да доживея пенсия. Казаното ме засяга пряко – това искам да кажа… Повярвайте ми! Съчувствам на тези хора. Предното управление ги прецака и изхарчи парите им – от дясно долетяха смехове. – Не се смейте! Какво да направи финансовият министър, няма откъде вземе проклетите пари? Ако това решава нещата, ще го освободя… Очаквате от мен чудеса. Добре. Още от началото на следващата година ще вдигнем с пенсиите и детските с двайсет процента.
Беше доволен от себе си. Сега оставаше да изтърпи подмятанията:
- Когато са минали изборите, нали?... Нали нямаше пари?... Тогава други ще управляват държавата!... Не ви ли омръзна да лъжете?
Вожда запомни откъде идваха обажданията.
- Чакам следващите ви въпроси – реши да не рискува, отново посочи мустакатия.
Онзи се надигна с видима неохота. За днес беше приготвил един въпрос, такава беше практиката. Докато умуваше какво да каже, Ник незабележимо се промъкна зад него, сложи млякото на стола му и се върна на мястото си.
- Всъщност – започна мустакатият, все още нямаше нищо наум, – ако следите мисълта ми…
Прекъснаха го весели подвиквания:
- Ти следиш ли я?... Върви в цирка!
- Ето, за това говоря. Не сме никаква гилдия. Обиждаме се публично, а искаме да ни уважават. Трябва повече да общуваме, да сме заедно. Нали следите мисълта ми?... Моят въпрос е – готово ли е барчето за журналисти в Министерски съвет? Благодаря!
Вожда недоволно сви устни, в сегашната ситуация въпросът наистина изглеждаше смешен. Все пак се опита да демонстрира въодушевление.
- Барчето ще бъде отворено до три дни. Каня ви, аз черпя!
Журналистът изпухтя с облекчение и се тръшна на стола. Кофичката под задника му се спука с гръм, млякото се разлетя наоколо, опръска част от журналистите. Избухна бурен смях.
Мустакатият в първия момент не разбра какво се случва. Пипна под себе си, погледна наоколо и се разтрепери от гняв. На устните му се появи пяна, светът около него се завъртя – калейдоскоп от подигравателни очи, сочещи ръце, превиващи се тела, всичко се сля в бяло. Млякото течеше от стените, прозорците, столовете, хората. Премиерът насреща му беше като фигура от сметана.
Унизеният мъж изрева като див звяр и се нахвърли върху Ник. Някой подложи крак, пльосна се върху млечния под. Избяга навън, съпроводен от дюдюкане. Преди малко беше прав, не бяха никаква гилдия.
Водещият трескаво се опитваше да се ориентира в обстановката. Би било пълен провал да прекрати пресконференцията. Не можеше отново да посочи свой човек, би дало обратен резултат. Реши да действа неочаквано, често печелеше с това. Усмихна се хладно и посочи Ник.
- Трябваше ли да се гаврите с по-възрастния си колега?... Имате право на един въпрос.
За повечето в залата изборът на премиера беше изненадващ, но не и за Ник. Той го очакваше. Изправи се и отвърна със същата учтива и хладна усмивка.
- Всички знаем, повече от двайсет хиляди емигранти са в Нулиа, да гласуват против вашия режим. За да не могат да го направят, съчинихте терористична заплаха, удължихте работата на парламента и вкарахте закон. Ще се опитате да го гласувате след четири дни, само две седмици преди изборите.
- Слушам въпроса! – министър-председателят разбра, че е допуснал грешка, започна да се изнервя.
- Двайсет хиляди са незначителен процент от гласоподавателите.
- Казах – чакам въпроса! – министър-председателят почервеня.
- Явно целта ви е друга. Страхувате се от тях, искате да ги изгоните!
- Млъкнете! – министър-председателят вече трудно се сдържаше.
- Това ще ви изиграе лоша шега!
Въпреки положените усилия, премиерът не издържа. Стисна юмруци, очите му се присвиха, предната му челюст се издаде напред и зъбите му се оголиха като на алигатор, никой не беше го виждал така побеснял. Изръмжа и навярно би разкъсал усмихнатия пред себе си Ник, ако на пътя му не бяха застанали четирима бодигарда. Един от тях кратко каза:
- Край на пресконференцията!
После извлякоха Вожда по тревога, въпреки съпротивата му.
Ник извика подире му:
- Вие сте страхливец!
В залата сякаш падна бомба.
__
Калин Илиев е писател и драматург, чиито последни две книги "Морфо" и "Пролетта на емигрантите" се превърнаха в бестселър. Разказвани с дълбок литературен език, но с мощни политически послания, историите проследяват завръщане на емигрантите в измислената страна Нулиа (метафора за България, но не само).
Калин Илиев е известен още с пиесите "Ключът", "Пикльото", "Границата", "Как се гони страх", "Приказка за обърканото царство", "Приказка за края", "Голямата мама", "Максимално" - като драматург има 30 театрални постановки в страната и повече от 20 в чужбина. Текстовете му са превеждани на английски, гръцки, китайски, македонски, немски, румънски, руски, словашки, словенски, сръбски, украински, френски, чешки.
