Аугсбург, 1916.
Над бляскавия живот в семейното имение на богатите индустриалци Мелцер надвисва сянката на историческите събития. Дъщерите на Тъкачната вила са принудени да я превърнат в лазарет, а мъжете да отидат на фронта. Междувременно младата съпруга на Паул Мелцер, Мари, е изправена пред огромна отговорност – тя трябва да спаси тъкачната фабрика и да помогне на сестрите на съпруга си да преодолеят изпитанията на бурния период. Сираче до неотдавна, Мари не се страхува от предизвикателствата, но надеждата ѝ да прегърне отново любимия си, е подложена на неспирните удари на съдбата. А един ден пред вратата на имението се появява елегантният лейтенант Ернст фон Клипщайн, решен да не губи от поглед красивата жена, която държи в способните си ръце бъдещето на семейство Мелцер.
„– Блажен е този, който може да се обърне назад към отминало щастие – измърмори той. – Това е съкровище, което никой не може да му отнеме.“
Из „Дъщерите на Тъкачната вила“
Ане Якобс за първите стъпки в писането и „Тъкачната вила“
Ане Якобс е автор на успешната трилогия Die Gutshaus („Имението“), както и на редица исторически романи и екзотични саги (под друго име). С „Тъкачната вила“ тя осъществява своя дълго таена мечта и описва съдбата на едно семейство на интригуващия фон на съвременната немска история. Романът е преведен и попада в бестселър листите в много страни, след което следват още 4 продължения на сагата.
Първите стъпки е писането
Сравнително късно започнах да пиша. Първо учих музика и езици, подготвях се за гимназиален учител, работих в книжарница, омъжих се и родих две деца. Но в крайна сметка наследството на баща ми надделя (той пише пиеси) и аз започнах предпазливи опити да пиша. Първо стихове и разкази, по-късно романи. Беше дълъг и трънлив път до първата публикация, но ако сте наистина обсебени от писането, няма да се откажете. Затова съм убедена, че всеки ръкопис, дори да е писан „за чекмеджето“, е имал своята цел, защото ме е отвел крачка напред.
Писането като професия
Към момента съм публикувала около тридесет романа с различни големи издателства, работя с литературна агенция и писането се превърна в професия. Това е прекрасна работа, която ми дава много свобода, но в същото време изисква сериозна самодисциплина. Шест до осем часа от деня ми са посветени на писане (тук се включват почивни дни и официални празници). Ето защо си позволявам седмица или две почивка след завършен роман, преди да се заема със следващия проект.
Поредицата за „Тъкачната вила“
Семейната история на фамилия Мелцер и „Тъкачната вила“ е една от любимите ми поредици. Как я започнах? Дядо ми притежаваше фабрика преди много години. Те не правеха текстил, а вътрешни части за медни намотки. За съжаление фабриката не просъществува дълго и скоро трябваше да бъде продадена, но баща ми продължаваше да говори за нея години след това. Също така вдъхновението дойде от хубавата вила, която дядо ми беше построил навремето и която стои и до днес.
