Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Писането за тийнейджъри трябва да бъде емоционално

15 октомври 2013, 14:56 часа • 32210 прочитания

Ками Гарсия и Маргарет Стоъл за „Хроники на чародейците”

Какво ви вдъхнови първоначално, за да напишете първата част от поредицата „Прелестни създания”?

Маргарет Стоъл: Ками бе учителка на моята дъщеря и освен това с нея бяхме приятелки, споделящи си книги. По време на един обяд ни хрумна идеята за история за свръхсили, развиваща се в Юга. Когато се прибрах вкъщи и разказах на най-голямата си дъщеря, тя ми се изсмя и каза „Никога няма да напишете тази книга!”. И така облогът бе приет. Викнах Ками и след четири седмици книгата бе готова.

Ками Гарсия: Стана много бързо, тъй като не пишехме книгата, за да я издаваме, целта ни беше да спечелим облога. Това се разчу сред познатите ни и учениците. Давахме на хората главите, докато ги пишехме, и те ни молеха за още. Не целяхме да създадем нещо велико, а просто да разкажем една страхотна история. Случващото се в книгата се променяше, докато хората около нас четяха главите. Линк и Ридли бяха първоначално второстепенни герои, но тийнейджърите около нас не преставаха да питат за тях и не можахме да се отървем от двамата, въпреки че в началото не мислехме да им отделяме толкова място. Ние наистина пишехме за тийнейджъри. Беше проект за определена общност.


Каква е основната идея на поредицата?

К. Г.: Итън Уейт е нашият разказвач, живеещ в малко, изолирано южно градче, наречено Гатлин. Нищо никога не се променя, а той умира да се махне от него.  Няма търпение да отиде в колеж и да срещне нови хора. Има странни сънища за момиче, което никога не е срещал. Тя сякаш винаги е в беда и той се опитва да я спаси. 

В първия ден на втори курс, той се появява в училище и разбира, че има ново момиче – Лена,. Тя се оказва момичето, което сънува. Лена и цялото й семейство са чародейци - в създадения от нас свят това е смесица между вещица и супергерой. С всяка следваща книга залозите се покачват и ние се потапяме все по-дълбоко в свръхестествения свят на Лена.


М. С.:
Това е история за чувството да си различен и объркан и е писана за момичета, които са умни и силни. Искахме да изследваме защо момичетата обикновено не са силните в книгите – могат ли да направят нещо друго, освен да се влюбят в някого? През 2008 г., когато написахме „Прелестни създания”, нямаше толкова книги за такива женски образи.

Как реагирахте, когато разбрахте, че „Прелестни създания” ще има екранизация?

К. Г.: Най-лудото нещо за нас бе да разберем, че историята ни ще се превърне в книга. Не я писахме, за да я публикуваме, великият ни план бе да създадем уебсайт и да я качим безплатно. Приятел на Марги я изпрати на свой агент, без да ни каже, след това бе изпратена до издателски къщи и имаше наддаване, тъй като повече от един издател я искаха! Марги винаги  е искала да пише, аз също, но ние сме просто двама човека, които обичат книгите. Това беше лудост!


М. С.:
Когато разбрахме, че ще бъде екранизирана, не повярвахме. От компанията обмисляха материалите за филма още преди книгата да бе излязла. Когато стъпихме на снимачната площадка, бяхме толкова разчувствани, че се разплакахме. Харесахме главните герои Алдън Ерънрайк и Алис Енглърт. Алдън е наистина добро момче, какъвто е Итън. Алис е Лена. Дори не знам тя дали играе. Това си е тя. Върви си по своя собствен път и винаги свири на китара или пише ноти. Точно като Лена с нейната поезия.

Бяхте ли притеснени дали във филма съдържанието ще бъде изменено?

К. Г.: Книгата е над 500 страници, така че, ако трябваше да се направи строга адаптация към нея, тя щеше бъде наистина ужасна и скучна. Доверихме се на режисьора Ричард Лаграванес да разширява и пресъздава нашата вселена и той го направи.


М. С:. Прекарахме просто хиляди и хиляди часове в обсъждане на детайли по филма и света, за който сме писали. Бяхме шокирани от това, че този свят повече прилича на нашия, отколкото да се различава.

Какво правите, за да поднесете сериозните теми в книгата си, като все пак тя остава разбираема за младите хора?

М. С.: Нашите читатели са интелигентни. Хората, които мислят, че е по-лесно да пишеш за деца, не го разбират, защото в тези случаи ти не пишеш някакви инструкции и съвети за  тийнейджъри, а се опитваш да пишеш наистина за тях, за да го прочетат. Ако си фалшив, го усещат от километри. Нищо не може да убегне на един тийнейджър! Ние дълбоко уважаваме нашите читатели, така че не бихме премълчали политически, расови, класови, индивидуални или феминистки проблеми.

К. Г.: Децата разбират класовите различия, расисткия и половия фанатизъм. Те могат да кажат кое е честно и кое не в определена ситуация или че учителят не изпитва момичетата толкова често, колкото момчетата. Много възрастни четат фантастика, за да избягат от реалността. Тийновете не четат, за да избягат. Няма бягство. Те имат родители и учители, които им казват какво да правят – животът им е регулиран и имат или много малко, или никакво свободно време. Когато си тийнейджър, книгите, които четеш, са твоят живот. Залозите са по-големи, когато читателите ти са на тази възраст.

Какво е усещането да завършите поредицата и да публикувате последната книга? 

К. Г.: Достигнахме до удивителна точка. Героите са истински за мен и Марги. Ама сякаш ми е прабаба. Трудно е да прекараш пет години в писане за тази група хора и това градче и изведнъж да приключиш с тях. В същото време е чудесно за филма. Направихме всичко възможно, за да дадем на читателите най-добрия край, който те заслужават, но филмът ни оставя с усещането, че това не е краят, което е хубаво.

Това истинският край ли е, или ще има продължения?

К. Г.: Ние винаги казваме „Никога не казвай никога”. Марги има нова поредица, излизаща тази пролет. Казва се Icons и е феноменална. Аз също имам нови книги: първата книга Unbreakable от поредицата Legion, издавана от Little Brown, излиза през есента. За книгите и на двете ни са направени предложения за екранизация, така че ни чака много работа.

М. С.: Приключването на книгите е като дипломиране, сватба и погребение едновременно. Има много плач и е изключително емоционално. Писането за тийнейджъри трябва да бъде емоционално. Като цяло, писането трябва да бъде емоционално.

Интервю за Teenvogue.com, от Sierra Tishgart

Евгения Чаушева
Евгения Чаушева Отговорен редактор
Новините днес