Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Пет незабравими стихотворения от "Благословете Юда" на Мария Лалева

15 март 2019, 12:43 часа • 40947 прочитания

След "Личен архив" и "Не съм ви ближна", при почитателите на поезията от висока класа идва книгата "Благословете Юда" на сценариста, продуцент и писател Мария Лалева.

Актьорите Владо Карамазов и Неда Спасова ще представят новата стихосбирка на поетесата на 18 март (понеделник) от 18:30 ч. в Клуб 1, НДК.

Стихосбирките „Личен архив“ и "Не съм ви ближна“ и дебютният роман на Мария Лалева "Живот в скалите" развълнуваха хиляди читатели. Романът бързо се превърна в бестселър, завоюва челно място в редица престижни класации, и е най-продаваният роман на „Хеликон“ не само за 2018-а, но и до днес – вече 22 поредни седмици той е номер едно.

Сега Мария открехва завесата към новата си стихосбирка специално за читателите на Actualno.com. Представяме ви пет от най-красивите стихотворения, поместени в "Благословете Юда".

* * *

Благословете Юда

Благословете Юда. Той познава

капаните на смъртната си орис,

тъгата на въжетата и хляба,

очите на човека със окови,

прегръдката по братски преди ножа,

съмнението черно подир залез,

цената на последната си кожа,

съдбата на прокълнат и помазан,

на сребърника – тихата отрова,

на верността – пределите и края.

Благослових го в стих, защото може

да ме предава и все още да ми вярва.

* * *

Търговци в храма

Търгуваме, защото всичко мерим –

живот, любови, хляб и милостиня.

Приписахме на Дявола монетите.

Виновен да е друг, само не ние.

Измислихме си храмове и църкви,

светци, олтари, псалми, вощеници –

с надеждата, че утре, като съди,

добрият Бог ще ни прости жълтиците.

Ще ни прости, разбира се. Той знае –

с кантар си мерим даже и оковите.

От милост и Сина Си ще накара

да ни разчисти храма от търговците.

Но вътре в нас не може да разчисти.

Кантарите в сърцата ни са лични.

Забравихме, че храмът е душата ни.

А там търговците сме само ние.

* * *

Ала аз ще ви питам за сребърника

Колко кръста сковахте, безгрешни?

Колко камъка пъхнахте в джоба?

Колко клади редихте със песни?

В колко чаши наляхте отрова?

Колко трънни венци са ви нужни

за челото едничко на грешника?

Колко клетви и колко присъди?…

Ала аз ще ви питам за сребърника.

Със среброто си купихте Юда,

но и хляб, и земя, че и свещи.

За да вярвате, искахте чудо,

но предателят сам се обеси.

Ако утре децата попитат

колко струват човешките грешки,

се страхувам, че вместо със милост,

ще отсъдите само със сребърници.

* * *

Ако разплачеш птица и премажеш охлюв,

убиеш паяк в ъгъла на дом,

удариш коте, запокитиш роза,

оставиш да умре едно дърво,

забравиш песен, от дете изпята,

изхвърлиш думи, писани с любов,

иди на гроба на добър приятел.

И помълчи. Да плачеш си готов.

* * *

Едната болка никога не стига

за среща, за раздяла и за драма.

Понякога е нужно да избираш

между лъжата и мига за вяра.

Понякога са нужни сто въпроса

без отговор, за да покълнеш верен.

Самата болка никога не проси,

защото е орисана на честност.

Едната болка никога не плаче

от тишина, от бедност и от песен.

Понякога… Понякога обаче

се моли да осъмва лесно.

И не защото трудно оживява

от сложности, безсъния, кошмари.

Тя, болката, най-често ни спасява,

когато трябва пак да се изправим.

Румен Скрински
Румен Скрински Отговорен редактор
Новините днес