Един ден петнайсетгодишната Барбара Молина мистериозно изчезва. Случаят постепенно отшумява, но нейната майка, най-добрата й приятелка и един разследващ полицай не са я забравили и не се отказват от издирването. Четири години по-късно тримата продължават да разнищват трагичната история, да премислят възможните обяснения, да търсят нея, или тялото й, както и извършителя на това зловещо дело. В крайна сметка се разбира, че Барбара е прекарала тези години затворена в тъмно мазе, малтретирана и държана в подчинение чрез често прилагания от насилниците способ – системно да й се втълпява чувството за вина, че тя е „гнилата ябълка”.
Повествованието следва задъхан, прогресивно ускоряващ се ритъм и историята ни завладява, кара ни да поглъщаме жадно страница след страница, докато не стигнем до самия стъписващ край. Действието се развива в рамките на двайсет и четири часа – това е денят, в който Барбара навършва деветнайсет години, а инспектор Лосано се разделя с работата си, за да се пенсионира.
Освен съдбата на Барбара, Майте Каранса засяга и редица проблеми – майки, които по една или друга причина нямат достатъчно време за децата си, за сериозни проблеми в училище, за сложните отношения учители – ученици, за разглезените деца на заможни родители, за лъжата и измамната външност. "Отровни думи" е динамичен роман, по-близък до действителността, отколкото би ни се искало. Чрез историята за похитената Барбара авторката заговаря за твърде тежката, но често пренебрегвана тема за насилието над децата. И докато на откритото, грубо физическо насилие човечеството знае как да реагира, да го избягва и да му се противопоставя, то скритото – сексуалното, психическото, вътресемейното насилие – ни разяжда бавно и безвъзвратно, деформира мисленето и поведението ни, оставя непоправими белези в душата и в живота ни.
Родена през 1958 година в Барселона, Испания, Майте Каранса е писателка, сценаристка и преподавателка по сценаристика. Завършила антропология, първоначално тя работи десет години като учителка по литература в гимназията и междувременно започва да пише.
Оттогава е публикувала над 40 заглавия за деца и юноши – романи, разкази и поредици, а някои от тях са адаптирани за театрална сцена. От деветдесетте години насам – и след като завършва магистърска степен в специалността аудиовизуални изкуства – започва кариерата си на сценарист на теленовели, серии и телевизионни филми, която комбинира с писането на романи и с работата си като преподавател по сценаристика в университетите в Барселона и във Валенсия.
С "Отровни думи" Майте Каранса получава Националната награда на Испания за детско-юношеска литература, престижната награда EDEBE, а тази година авторката бе удостоена и с приза "Сервантес Чико" за цялостно творчество.
