Майсторката на криминалните романи Фрида Макфадън, усвоила до съвършенство изкуството да създава спиращи дъха сюжетни обрати, се завръща на български с още по-главозамайващия трилър „Учителят“ (издателство "Сиела"). Книга, в която урок номер едно е да внимаваш къде търсиш истината. Защото изваждането ѝ наяве може да доведе до непредвидени и крайно смъртоносни последици.
Откъс
ГЛАВА 1
Още: Внимавай къде търсиш истината в "Учителят" от Фрида Макфадън
Хората винаги ми казват каква късметлийка съм.
Те мислят, че имам красива къща, чудесна кариера и постоянно получавам комплименти за обувките си. Но аз не се залъгвам. Когато хората ми казват, че съм късметлийка, те не говорят за къщата ми, кариерата ми или дори за обувките ми. А за съпруга ми. Говорят за Нейт.
Нейт си тананика, докато си мие зъбите. Отне ми почти година с него пред огледалото, преди да осъзная, че песента винаги е една и съща. All Shook Up на Елвис Пресли. Когато го попитах защо, той се засмя и ми обясни как от майка си е научил, че тази песен продължава две минути, а точно толкова трябва да се мият зъбите.
Започнах да ненавиждам песента с всяка фибра на тялото си.
Още: Откъс от "Инстамозък", Андерш Хансен
Една и съща проклета песен всяка сутрин в продължение на осем години брак. Вероятно бих могла да реша проблема, ако не си миехме зъбите по едно и също време, но ние винаги го правим. Опитваме се да постигнем максимална ефективност в банята сутрин, като се има предвид, че излизаме от вкъщи по едно и също време и отиваме на едно и също място.
Нейт изплюва пастата за зъби в мивката, след което изплаква устата си. Вече съм приключила с миенето на зъбите си, но се задържам там. Той грабва водата за уста и прави гаргара с разяждащата синя течност.
– Не знам как издържаш – коментирам аз. – За мен това има вкус на киселина.
Той я изплюва обратно в мивката и ми се усмихва. Има перфектни зъби. Прави и бели, но не чак толкова бели, че да се налага да отвръщаш поглед.
Още: "Инстамозък" - как да се справим с негативните последици от пълното дигитализиране на ежедневието ни
– Освежаващо е. Чистотата пред комфорта, знаеш.
– Ужасно е! – потръпвам. – Само не ме целувай, след като си правил гаргара с това нещо.
Нейт се смее и предполагам, че е забавно, защото той и бездруго рядко ме целува. Една бърза целувка, когато се разделяме сутрин, една, когато се срещаме вечер, и после една преди лягане. Три целувки на ден. Сексуалният ни живот е също толкова регламентиран – първата събота от всеки месец. Преди това беше всяка събота, после всяка втора събота, а сега, през последните две години, се установихме на сегашния модел. Изкушавам се да го програмирам в общия ни календар на iPhone като повтаряща се аларма.
Вземам сешоара, за да доизсуша косата си, докато Нейт прокарва ръка през късите си кафяви кичури, а след това взема самобръсначка. Докато гледам двама ни в огледалото, ми е трудно да отрека очевидния факт, че Нейт е далеч по-привлекателен от мен. Няма спор.
Още: "Митко и омагьосаната пещера" - дъхава история за неунищожимо приятелство с аромат на лукчета
Съпругът ми е невероятно красив. Ако някой направи филм за живота му, ще покани най-сексапилните звезди в Холивуд да изиграят ролята. Къса, но гъста, тъмнокафява коса, изваяни черти, очарователна усмивка, а сега, след като си купи онзи комплект тежести, който държи в мазето, гърдите му стават все по-мускулести.
От друга страна, аз съм съвсем обикновена. Трябваха ми трийсет години, за да се примиря, и съм напълно съгласна с факта, че очите ми с цвят на прясна кал никога няма да имат игривия блясък, който виждам в тези на Нейт, скучната ми кафява коса никога няма да прави нищо друго, освен да се спуска безразборно около главата ми, и нито една от чертите ми не е с подходящия размер за лицето ми. Прекалено съм кльощава – само опасно остри ръбове и никакви плавни извивки. Ако някой би направил филм за живота ми... Е, няма смисъл дори да говоря за това, защото подобно нещо е невъзможно. Никой не прави филми за жени като мен.
Когато хората казват, че имам късмет, всъщност имат предвид, че Нейт е много над моето ниво. Но аз поне съм малко по-млада.
Излизам от банята, за да приключа с обличането, а Нейт ме следва, за да направи същото. Избирам си бяла блуза с копчета и я съчетавам с бежова пола, защото в Нова Англия времето за поли е само три месеца – четири, ако имаш късмет. След като се вмъквам в чорапогащник, си обувам черни обувки на ток „Джими Чу“. Едва след като ги слагам, забелязвам, че Нейт ме наблюдава, а кафявата му вратовръзка виси свободно на врата му.
Още: Самотна майка е набедена за наемна убийца в невероятно забавния трилър „Финли Донован избива рибата“
– Ив... – промълвява той.
Вече знам какво ще каже, но се надявам да не го направи.
– Да?
– Това нови обувки ли са?
Още: Самият Създател е разказвач в предстоящия на 13 септември роман от Радослав Бимбалов
– Тези ли? – не вдигам поглед. – Не. На няколко години са. Всъщност мисля, че бях с тях на първия учебен ден миналата година.
– А, ясно...
Не ми вярва, но поглежда към собствените си обувки – чифт кафяви кожени мокасини, които наистина са на няколко години – и не казва нито дума. Когато е разстроен, никога не крещи. От време на време ми се кара за неща, които не е трябвало да правя, но вече все по-рядко. Съпругът ми е изумително уравновесен. И в това отношение предполагам, че съм късметлийка.
Докато Нейт закопчава копчетата на ризата си, поглежда часовника си.
Още: Откъс от „Соленият път“, Рейнър Уин
– Готова ли си да тръгваме? Или искаш да закусим преди това?
Двамата с Нейт работим в гимназията в Кейсхем и днес е първият учебен ден. Аз преподавам математика, а той – английски език. Съпругът ми е може би най-популярният учител в цялото училище, особено сега, когато Арт Тътъл вече го няма. Моята приятелка и колежка Шелби ми каза, че Нейт е начело в списъка на петте най-секси учители в гимназията, съставен от момичетата от последния клас. Спечелил е с огромно мнозинство.
Рядко ходим с кола на работа сутрин. Наистина изглежда нелепо да тръгваме от едно и също място и да пристигаме на едно и също място, но той винаги остава по-късно от мен в училище, а аз не искам да се застоявам там. Но тъй като днес е първият учебен ден, пътуваме заедно.
– Хайде, да тръгваме – казвам аз. – Ще пием кафе в училище.
Още: „Соленият път“ - Домът е там, където е любимият човек
Нейт кимва. Той никога не закусва – казва, че това разстройва стомаха му.
Обувките ми „Джими Чу“ доволно потракват по пода, докато вървя към изхода на двуетажната ни къща. Домът ни е малък – само това можехме да си позволим с нашите две учителски заплати, но е нов и в много отношения отговаря на моите мечти. Разполагаме с три спални и Нейт често споменава, че в близко бъдеще ще напълним другите две с деца, въпреки че не съм сигурна как ще постигнем това при сегашния ни график на интимност. Спрях противозачатъчните преди година, просто за да „видя какво ще стане“, и досега станалото е едно голямо нищо.
Нейт се качва на шофьорската седалка на своята хонда „Акорд“. Когато отиваме някъде заедно, винаги взимаме неговата кола и винаги той шофира. Това е част от нашата рутина. Три целувки на ден, секс веднъж месечно и винаги Нейт зад волана.
Голяма съм късметлийка. Красива къща, чудесна кариера и съпруг, който е мил, кротък и невероятно красив. И докато Нейт изкарва колата и поемаме към училището, единственото, за което си мисля, е, че се надявам някой камион да не спре на знак „Стоп“, да отнесе колата и да ни убие и двамата на място.
Още: Откъс от „За родителството“ на Райън Холидей
