Никога не забравяйте, че не е от значение как сте живели. Важно е как разказвате историята на живота си на себе си и, най-вече, на другите. Защото само по този начин е възможно да се открие някакъв смисъл в грешките, болката и смъртта.
С този цитат от филма „Последният харем” започва „Истанбул червен” (2013 г.), първата книга на режисьора Ферзан Йозпетек, която той екранизира през 2017 г.
Италианският режисьор от турски произход е роден през 1959 г. През 1976 г. заминава за Италия, за да учи история на киното в университета „Ла Сапиенца”. Оттогава съдбата му е свързана не само с родния Истанбул, но и с Италия, и с цяла Европа.
През 1997 г. снима първия си филм „Хамам” (италиано-испано-турска копродукция) по свой сценарий. Следват множество успехи с „Последният харем” (1999 г.), „Прозорецът отсреща” (2003 г.), „Срещу Сатурн“ (2007 г.), „Един съвършен ден“ (2012 г.) и др.
„Истанбул червен” е турско-италианска копродукция на R&C Produzioni и BKM на Rai Cinema. Продуценти са Тилде Корси и Джани Ромоли по едноименния роман на Йозпетек от 2013 г.
И книгата, и филмът по нея са много лични произведения за Йозпетек. „Има много неща от живота ми, от детството и от миналото ми”, признава режисьорът, който не живее в Турция от много години. „Но това не е просто упражнение по носталгия. Исках да предам атмосферата на Истанбул, град, простиращ се между миналото и настоящето, който се променя много бързо. Исках да представя и опиша хора и настроения, които може би няма да бъдат тук още дълго време.”
Първият роман на Йозпетек е обяснение в любов към родния му град. Случайна кратка среща в самолета на двама непознати, турски режисьор, работещ и живеещ в Италия, и бизнес дама, която пътува със съпруга си и колеги към Истанбул. Ще се запознаят едва на края. Междувременно ще се случи нещо, което ще промени коренно живота на Анна, а режисьорът ще попадне в плен на спомените от детството си, спомени за първата любов, първите целувки, първата среща с киното – величествения филм „Клеопатра” с Елизабет Тейлър. Това е роман, който предизвиква читателя да се изправи лице в лице със себе си и да се преоткрие. Роман за втория шанс, който животът предлага на всички, стига да имаме смелостта да го поискаме и последваме. Този Истанбул, който представя Йозпетек, не е само град на пазари, улични търговци, джамии, на червените залези, изящните чашки за чай и старите дървени къщи по бреговете на Босфора. Това е град, разтърсван от социални проблеми, град, в който младите хора се опитват да запазят старите сгради, парковете и своята свобода.
Когато адаптира романа си, за да го превърне във филм, Йозпетек променя част от сюжетната линия, героите и събитията. Той обаче остава верен на атмосферата и посланието на романа, на основната идея за връзката между хората и родното им място, за любовта, която може да се появи в живота ни в различен облик – въпреки болката от миналото, въпреки политическото напрежение.
Филмът е заснет в Истанбул след тригодишна подготовка със сценария, превода и подбора на актьори.
Зрителите опознават Истанбул през погледа на Орхан (Халит Ергенч), турски писател, живеещ от 20 години в Лондон. Той се завръща в родния си град, за да помогне на своя стар приятел, режисьора Дениз (Неджат Ишлер), с последни редакторски намеси по неговите мемоари. След бурно нощно парти Дениз загадъчно изчезва и Орхан тръгва по следите му. И по следите на своето минало.
Но това не е обичайният трилър. Това е плавен, спокоен филм, в който героите размишляват за своите отношения, белязани от загадка в миналото. Къде изчезва Дениз? Дори семейството му вярва, че всеки момент той ще влезе през вратата – изчезвал е така и преди. Но Орхан е последният, който го е видял, и се превръща в затворник в бившата си страна. Тъй като не може да се завърне в Лондон, той започва наново да опознава града. Среща се с двама от приятелите на Дениз – забележителната Невал (Туба Бююкюстюн) и Юсуф (Мехмет Гюнсюр), който е бил любовник на Дениз. Орхан излиза от скъпото имение и тръгва по улиците на града, сред новите небостъргачи, извисяващи се над покривите на старите джамии, сред шума от трафика и машините, заглушаващ гласа на мюезините.
Въпреки че политиката е бегло засегната, усещането за натрупващото се напрежение подсказва с мрачна сила за проблемите, които ще сполетят тази страна, стъпила на ръба на бездната, на безмилостната промяна.
Изтънчен, меланхоличен и загадъчен, според критиците „Истанбул червен” е израз на любовта на Йозпетек към модернистичното италианско кино и напомня за „Приключението”, шедьовъра на Микеланджело Антониони, чието наследство турско-италианският режисьор преоткрива тук, в може би най-загадъчния и най-личен филм в своята кариера.
