"Поезията на Иван Ланджев е странна симбиоза от вглъбен и в същото време интензивен езиков порив. Това напрегнато съсредоточаване в собствения си свят, това раздвижване на текстовете от безброй препратки с внушението за един по-разширен културен контекст на критическа изповедност. И превръщането им във въздействащи полифонични композиции, във впечатляващи монтажи от интимни мотиви, универсални теми, преживелици, състояния, жестове. И оправданието на целия този мисловен поток, позовавайки се на особеностите на времето с неговия информационен взрив. С триумфа на абсурда и възможността за издигане над абсурда чрез художественото му опознаване. Поезия, която трябва да се чете търпеливо, без пропуски, защото в нея, читателю, вибрират и твоите медитативни терзания. Една поезия със сериозно и достойно бъдеще."
Още: Крие ли се сродната ни душа в "Неидеалните половинки"?
Още: Алекс Крос ни учи: "Не се страхувай от злото"
