Свещеникът Назарин, приел християнството арабин от областта Ла Манча, е преждевременно състарен човек. Мнозина го имат за светец, други пък го смятат за пълен глупак. Проститутка го е обрала, защото вратите на дома му са постоянно отворени за всякакви нещастници.
Живее мизерно, не е като другите свещеници, които винаги могат да си уредят литургии или кръщенета. Не знае какво е ключ - малкото, което притежава, не си заслужава и краткото усилие, нужно за завъртането на един ключ.
Неговото верую е: „Аз само показвам християнското учение по най-елементарен и лесен за разбиране начин на този, който иска да го възприеме. Показвам го със слово и пример…. Трябва да се издигнем във висините и оттам да погледнем. Тук долу, заобиколени от толкова много лукавство, не виждаме нищо.” Затова не се интересува от материалното. Мълчи и търпи да го нагрубяват, крадат и прогонват, да бъде без подслон и храна. Вярва, че след лошия ден винаги идва добър ден. Не отговаря на несправедливи обвинения, защото за него важното е, че е чист пред съвестта си. Не вярва в човешките закони и съдилищата, защото смята, че те покровителстват силния, а не защитават слабия. Хазайката му, колкото и грубо да се държи с него, признава благочестието му: „Този клетник има плашливо сърце, чиста и неопетнена като сняг съвест, ангелски уста, защото никога не е изрекъл грозна дума. И до днес е останал такъв, какъвто е бил и когато се е родил, което значи, че ще го погребат като невинен младенец, можете да бъдете сигурни… Колкото и да чоплите, у него няма да откриете нито голям, нито малък грях, освен греха да раздава всичко, което има… Отнасям се с него като с бебенце и го хокам за всичко, което ми скимне. Той да се разсърди? Никога. Ако го ударите с тояга, ще ви благодари…”.
Една нощ в стаята му се промъква ранената проститутка Áндара, която се е сбила със своя посестрима и я е убила. Сега се страхува, че стражарите я преследват. Моли отец Назарин да я скрие. Той се грижи за раните й и тя се възстановява. Но силната миризма на евтиния й парфюм я издава. За да прикрие следите си и най-вече, за да защити Назарин, тя запалва квартирата му и бедняшкия пансион, в който живее.
Назарин е извикан от съдията и чистосърдечно му разказва всичко. Обвиняват го не само в укриване на престъпник и извършване на умишлен пожар, но и в прелюбодейство с проститутката. Малцина са хората, които са убедени в честността, добротата и наивността му.
Прогонен, Назарин тръгва далеч от Мадрид, лекува със словото и вярата си, печели последователи в лицето на Áндара и нейна приятелка, които, завладени от идеализма и чистотата му, виждат в него нов Христос – вярват, че извършва чудеса и ще ги направи по-добри. Те помагат на засегнати от смъртоносна епидемия села, изцеряват болни, погребват починали. Назарин пробужда вярата и доброто в най-страшния и жесток феодал в областта. Проповядва и прави добро, но често среща неразбиране, насмешка и обида…
Бенито Перес Галдос (1843-1920) е водещият испански автор през втората половина на XIX век и началото на ХХ век. Обемът на творчеството му е респектиращ, като в него влизат съвременни и исторически, социални и психологически романи. Солиден дял има историческата му серия „Национални епизоди”, създавана през цялата му писателска кариера и посветена на основните събития в испанската история от XIX век - от битката при Трафалгар, при която англичаните побеждават съюза на испанци и французи, до Първата република през 1880 г. В превод на български са излизали няколко романа от поредицата, като най-известен е „Кадис”. Подтик за създаване на серията явно са бащините разкази, с които е закърмен писателят (баща му е бил офицер и сам участник в някои от събитията).
Макар че завършва право, Перес Галдос бързо се ориентира към писателска кариера. Още първият му роман „Златният фонтан” е приет възторжено от читателите и критиката. „Доня Перфекта” затвърждава този успех, а триумфът идва с познатия и у нас обемен роман „Фортуната и Хасинта”. Създавайки близо 80 романа, той като че ли няма време за нищо друго, освен за мимолетни авантюри като тези с колежката му по перо Емилия Пардо Базан и актрисата Конча Марел. Заради политическите му възгледи през 1912 г. му е отнета възможността да спечели Нобелова награда. През същата година той ослепява и обеднява, но дори и сляп, продължава да диктува творбите си на секретари.
Писателят насочва поглед и към изображение на съвременното си общество. Забележителни сред този дял от творчеството му са романите „Марианела” и „Мяу”, създадени по време на разцвета на неговата писателска кариера и отличаващи се с майсторство в изображението на психологически състояния. „Марианела” разказва драматичната любовна история на бедно грозно момиче и сляп младеж. „Мяу” е едновременно реалистичен роман и социална сатира на обществото. Главният герой е своеобразен Дон Кихот от XIX век, който се бори с вятърните мелници на бюрокрацията, семейния живот, корупцията и безпаричието.
Благодарение на култовите киноекранизации на режисьора Луис Бунюел особена магия витае около двата неостаряващи психологически романа на Перес Галдос - „Тристана” и „Назарин”.
„Марианела” и „Мяу” предстоят да излязат в поредицата „Световна класика” на издателска къща „Персей”, също преведени на български в блестящ превод на Румен Руменов.
