Поради многото разкази за селото в българската литература, винаги се налага да се направи уточнение, когато става дума за кратки градски. Е, тези са точно такива – категорично софийски, писани на живо, за да се изживее този град както никога досега. Все едно центрираш Google Earth върху София и приближаваш докъдето си поискаш (пейка пред Народния, блок в Младост, дупка в Жълтите павета) или пък се отдалечаваш ( до България като цяло, до островите на сентинелците в Бенгалския залив, че и още по-далеч в пространството и скречовете на времето). Защото един град може да се разкаже най-добре именно в сборник с разкази. Особено когато техният автор е Александър Шпатов – едно от най-свежите имена в новата ни литература.
Усещане за град, ловка картография през нови езици и мрежи. В това ни въвличат историите на Александър Шпатов. Най-хубавите от тях като Път с жълти павета, Панелната църква, Влъхвите от Изток се возят само с ОК Супертранс и други, смесват с лекота фикция и реалност, градски легенди и репортаж, движат се край Петте кьошета, Народния, Младост 2... Градът, разбира се, е София. Такава, каквато бихме искали да я прочетем. Град с истории. И с легенда.
Георги Господинов
Проектът е финансиран от Столична програма „Култура” на Столична община за 2014 г. и се реализира в подкрепа на кандидатурата на София и Югозападен район за Европейска столица на културата – 2019 г.
Александър Шпатов е роден в Окръжна болница през 1985 г. Учил в Младост (Американския колеж) и Северното крило на Ректората (ЮФ). Живее зад Орлов мост. Пътува често, но винаги няма търпение да се върне. Работи точно над гръмналия миналата година китайски ресторант и може би именно затова собственоръчно го възстановява за един от разказите в #НаЖивоОтСофия. Първия си сборник, Бележки под линия, издава едва на 20. Следват Разкази под линия (2008) и Календар с разкази (2011). Форбс България го включват в класацията си „30 под 30“ за 2014, но това е по-скоро въпрос на връзки.
