Единственият сигурен спътник в живота е страхът. Това е универсална емоция без универсална форма. Така мисли канадската авторка Симон Сейнт Джеймс, която черпи вдъхновение както от явните, така и от по-фините страхове – тези, които на пръв поглед не се забелязват, но са винаги там, потънали дълбоко в сенките. Именно спектърът на това изконно човешко усещане съживява „Момичетата от пансиона“ (издателство Benitorial), дава плътност на готическата атмосфера и превръща историята в реалност.
Място за отхвърлените
„Айдълуайлд Хол“ е място за отхвърлените, за нежеланите, за проблемните момичета. Но някъде насред лабиринта от зловещи коридори и потискащи запуснати стаи четири съквартирантки намират истинското приятелство. Прошепнатите помежду им страхове ги сплотяват, обаче всяка крие своите тайни. Започват да се случват необясними неща и момичетата разбират защо в цялото градче се носят слухове, че пансионът е обитаван от призраци. Историите за духове звучат прекалено правдоподобно. Особено след като една от тях изчезва.
Още: Откъс от "Децата на хълма", Дженифър Макмеън
Шейсет години по-късно изоставеният „Айдълуайлд Хол“ е обявен за реставрация. След като разбира, че нов собственик e решен да ремонтира и съживи стария пансион, журналистката Фиона Шеридън е решена, че няма да остане безпристрастна. Все пак двайсет години по-рано точно на това място е открито тялото на мъртвата ѝ сестра. И въпреки че приятелят ѝ е осъден и излежава присъда за престъплението, интуицията на Фиона ѝ подсказва, че разкритията по случая не са цялата истина. Колкото повече задълбава в злокобната историята на пансиона обаче, толкова по-ясно става, че училището крие дълго пазени тайни. И с всяко следващо парченце от пъзела Фиона осъзнава, че призрачният шепот не е просто ехо от миналото, а предупреждение, че злото никога не си е тръгвало.
За авторката
Симон Сейнт Джеймс прекарва двайсет години зад кулисите на телевизионния бизнес, преди да се отдаде на писане на пълен работен ден. Живее в покрайнините на Торонто, Канада, със съпруга си и една разглезена котка. Пристрастена е към сушито, готическите романи от 70-те години на миналия век, дъждовните дни, кафето и „Шерлок“ по Би Би Си. Можете да я намерите във Фейсбук, Туитър, Инстаграм, Гудрийдс и Пинтерест (но не на всички места едновременно).
Още: Чудовищата са реални в "Децата на хълма" от Дженифър Макмеън
