Едно от знаковите произведения от златния век на римската литература – прочутите „Метаморфози“ на древноримския поет Публий Овидий Назон – излизат в ново луксозно издание с кожен гръб, което е част поредицата „Тезаурус“ на ИК „Изток-Запад“.
През последните десетилетия преди Христа, след кръвопролитни битки и продължителни сражения римският император Октавиан Август съсредоточава в ръцете си неограничена военна и гражданска власт, установявайки трайно мир в цялата Римска империя. Наред с промените, които внася в управлението и законодателството, Октавиан издига внушителни храмове, съдебни сгради, множество театри и библиотеки, прокарва пътища и водопроводи из цялата империя. Освен това се стреми да възстанови и добродетелите на старата република: благочестие, доблест, нравственост. Подобно на елините, и Август привлича около себе си най-изтъкнатите представители на изкуството и науката, които не просто да го възхваляват, но и да популяризират идеите му, т.е. духовното и нравственото възраждане на римския народ чрез възвръщането на добродетелите и религиозността от времето на Републиката.
По време на този разцвет на културата, и особено на поезията, която упражнява могъщо въздействие върху хората – неслучайно периодът е определян като златен век на римската литература – твори и изтъкнатият древноримски поет Публий Овидий Назон (43 г.пр.Хр – 17 г.), известен основно с еротичните си стихосбирки „Любовни елегии“, „Любовно изкуство“ и „Героини“. Освен че е един от най-ярките представители на културния подем на Древен Рим в първите години на I век, Овидий е смятан за майстор на елегичния дистих и е определян от мнозина като „един от тримата канонични поети на латинската литература“ (заедно с Вергилий и Хораций). Едно от най-популярните му и редовно цитирани произведения,„Метаморфози“, сега излиза в ново издание. Книгата е преведена от латински език от големия български преводач на творби от антични автори проф. Георги Батаклиев.
„Метаморфози“ е част от знаковата поредица „Тезаурус“, в която влизат заглавия като „Държавата“ на Платон, „Трактат за живописта“ на Леонардо да Винчи, „Трактат по история на религиите“ на Мирча Елиаде, „Живот в огъня“ на Марина Цветаева (съставител Цветан Тодоров), новият превод на „Владетелят“ на Николо Макиавели (изданието е билингва), „Залезът на Запада“ на Освалд Шпенглер и др.
*
„Имаше лик на същинска девойка – тя сякаш е жива
и ако нейният свян я не спира, от място ще тръгне.
Тъй засенява изкуство изкуство.“
из „Метаморфози“, Публий Овидий
