Името ѝ означава светлина. Даже имам песен за Лучия, в която пея: „Ти си светлината в моя път“, защото моят път винаги е бил малко разчупен, малко стръмен, с проблеми и тя го освети, за да виждам накъде вървя. Наистина Лучия е светлината в живота ми.
Още: Кой е неподходящият подарък? Габриела де Лука за символа и изкуството на подаряването (ВИДЕО)
Още: Авторските права върху романи на Хемингуей, Стайнбек и Фокнър отпадат
Тя е моят късмет, защото каквото и да правим заедно, винаги е злато. Научи ме да съм честен човек, да не търся краткия път – моето семейство винаги се е опитвало да стига до резултата с хитрини, така израснах. Откровена е, може би е дефект, казва ти нещата в лицето така, както ги мисли, и почти винаги е права. Лучия е чиста душа.
Няма да забравя първия път, в който се видяхме. Със Santa Сrew бяхме спечелили награда за най-добра рап група и решихме да го отпразнуваме в една дискотека в Анкона, където наш приятел беше диджей. Забелязах компания момичета, едното танцуваше страхотно хип-хоп и направих всичко възможно да се запознаем. Започнах да разпитвам кой го познава. Гаджето на диджея ми каза: „Това е Лучия, малко е крива по характер“. Не мога да кажа, че я впечатлих тогава, макар че се опитах.
Отидох при нея и ѝ показах флайер на Santa Crew с моята снимка. Тя само ме погледна: „И?“. Беше студена, отряза ме бързо, но пък аз бях млад и спокоен, не ми се отрази особено.
Още: "Парфюмеристката" разкрива тайните на създаването на парфюми
Още: Изкуството на подаряването в новата книга "Подаръците" на Габриела де Лука
На следващия ден пусках музика в една плажна дискотека във Фалконара. Лучия се появи отнякъде, дойде при мен и повдигна слънчевите си очила на главата: „Ти ли си този, който снощи ми показваше снимката си? Различен си на дневна светлина“. С помощта на приятели намерих нейния телефоно и ѝ написах съобщение. „Аз съм Лео, не искам да те притеснявам, радвам се, че се видяхме.“
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Георги Господинов е тазгодишният носител на литературната награда „Хеликон“
Още: "Доброто сърце" - любим български писател поднася коледен подарък
Поканих я на кафе. „Не пия кафе, предпочитам бира“, ми отговори Лучия. Тя приключваше връзка с едно момче от Милано, което не беше съвсем честно с нея. Излизахме, като приятели, Лучия ми споделяше за чувствата си към другия, беше влюбена, искаше ми съвети, а това изобщо не ме устройваше. В един момент ѝ казах: „Мисля, че не съм твой приятел, ти ми казваш, че обичаш този човек, а мен ме боли, изпитвам нещо към теб. По-добре да не се виждаме повече“. „Лео, знаеш, че сърцето ми още е заето.“ Спряхме да се срещаме, след два дни обаче Лучия ми се обади: „Липсват ми нашите разговори, толкова хубаво минава времето с теб, в твое лице имам човек, който ме слуша, има отношение към мен...“. Така в края на лятото на 2004 г. започна нашата любов. Разбрахме, че сме един за друг точно в този момент, в който ѝ показах, че съм влюбен. Усещах пеперудите в стомака.
Целунахме се за първи път по време на Ферагосто, затова 15 август е важна дата за нас. Вечеряхме навън, после гледахме фойерверките на плажа. Емоцията беше огромна, дотогава не се бяхме докосвали, а очаквахме този момент. Сърцето ми биеше силно, прегърнах я, след тази голяма целувка се гледахме и се смеехме. Когато сега се връщаме във Ферагосто и Анкона, което правим често, си спомням за тази целувка, за началото на връзката ни... Там празнуваме нашата годишнина. Вечеряме заедно, гледаме залеза, имаме този романтичен момент, в който не искаме никого около нас, хубаво ни е да сме сами, със спомените от нашето време.
Това, което ни сближава с Лучия, е, че обичаме една и съща музика – хип хоп, рап, тя танцува, аз пея. Приличаме си в чувството за хумор, не сме сериозни постоянно, намираме с какво да се шегуваме и това, че още го носим в себе си, прави деня ни по-чист и приятен. Но като фамилия сме супер различни – нейните родители са заедно и до днес, те са традиционно семейство, хранят се в определен час, всички са на масата, държат на тази култура и аз им завиждах, защото в моето не беше така. С две думи – един луд човек с едно точно момиче, което му помогна да стане точен.
Още: "Смъртохоличка" изследва най-тъмните ни инстинкти
Още: Откъс от "Нацизмът – история, генезис, идеи и влияние" от Карл Мюлер Фрьолан
Тя ме промени, проумях доста неща за живота. Лучия ме ориентира, че съм готов да стана татко. Винаги съм бил против да живея с идеята каква ще е жената на моя живот, майката на моите деца. Знаех, че трябва да усетя момента и човека, и аз намерих точната жена в точното време.
