Името ѝ означава светлина. Даже имам песен за Лучия, в която пея: „Ти си светлината в моя път“, защото моят път винаги е бил малко разчупен, малко стръмен, с проблеми и тя го освети, за да виждам накъде вървя. Наистина Лучия е светлината в живота ми.
Тя е моят късмет, защото каквото и да правим заедно, винаги е злато. Научи ме да съм честен човек, да не търся краткия път – моето семейство винаги се е опитвало да стига до резултата с хитрини, така израснах. Откровена е, може би е дефект, казва ти нещата в лицето така, както ги мисли, и почти винаги е права. Лучия е чиста душа.
Няма да забравя първия път, в който се видяхме. Със Santa Сrew бяхме спечелили награда за най-добра рап група и решихме да го отпразнуваме в една дискотека в Анкона, където наш приятел беше диджей. Забелязах компания момичета, едното танцуваше страхотно хип-хоп и направих всичко възможно да се запознаем. Започнах да разпитвам кой го познава. Гаджето на диджея ми каза: „Това е Лучия, малко е крива по характер“. Не мога да кажа, че я впечатлих тогава, макар че се опитах.
Отидох при нея и ѝ показах флайер на Santa Crew с моята снимка. Тя само ме погледна: „И?“. Беше студена, отряза ме бързо, но пък аз бях млад и спокоен, не ми се отрази особено.
На следващия ден пусках музика в една плажна дискотека във Фалконара. Лучия се появи отнякъде, дойде при мен и повдигна слънчевите си очила на главата: „Ти ли си този, който снощи ми показваше снимката си? Различен си на дневна светлина“. С помощта на приятели намерих нейния телефоно и ѝ написах съобщение. „Аз съм Лео, не искам да те притеснявам, радвам се, че се видяхме.“
Поканих я на кафе. „Не пия кафе, предпочитам бира“, ми отговори Лучия. Тя приключваше връзка с едно момче от Милано, което не беше съвсем честно с нея. Излизахме, като приятели, Лучия ми споделяше за чувствата си към другия, беше влюбена, искаше ми съвети, а това изобщо не ме устройваше. В един момент ѝ казах: „Мисля, че не съм твой приятел, ти ми казваш, че обичаш този човек, а мен ме боли, изпитвам нещо към теб. По-добре да не се виждаме повече“. „Лео, знаеш, че сърцето ми още е заето.“ Спряхме да се срещаме, след два дни обаче Лучия ми се обади: „Липсват ми нашите разговори, толкова хубаво минава времето с теб, в твое лице имам човек, който ме слуша, има отношение към мен...“. Така в края на лятото на 2004 г. започна нашата любов. Разбрахме, че сме един за друг точно в този момент, в който ѝ показах, че съм влюбен. Усещах пеперудите в стомака.
Целунахме се за първи път по време на Ферагосто, затова 15 август е важна дата за нас. Вечеряхме навън, после гледахме фойерверките на плажа. Емоцията беше огромна, дотогава не се бяхме докосвали, а очаквахме този момент. Сърцето ми биеше силно, прегърнах я, след тази голяма целувка се гледахме и се смеехме. Когато сега се връщаме във Ферагосто и Анкона, което правим често, си спомням за тази целувка, за началото на връзката ни... Там празнуваме нашата годишнина. Вечеряме заедно, гледаме залеза, имаме този романтичен момент, в който не искаме никого около нас, хубаво ни е да сме сами, със спомените от нашето време.
Това, което ни сближава с Лучия, е, че обичаме една и съща музика – хип хоп, рап, тя танцува, аз пея. Приличаме си в чувството за хумор, не сме сериозни постоянно, намираме с какво да се шегуваме и това, че още го носим в себе си, прави деня ни по-чист и приятен. Но като фамилия сме супер различни – нейните родители са заедно и до днес, те са традиционно семейство, хранят се в определен час, всички са на масата, държат на тази култура и аз им завиждах, защото в моето не беше така. С две думи – един луд човек с едно точно момиче, което му помогна да стане точен.
Тя ме промени, проумях доста неща за живота. Лучия ме ориентира, че съм готов да стана татко. Винаги съм бил против да живея с идеята каква ще е жената на моя живот, майката на моите деца. Знаех, че трябва да усетя момента и човека, и аз намерих точната жена в точното време.
