Историята на Лондон е наистина невероятна, едва ли има друг град, който може да му съперничи в това отношение. Ето че тази история е разказана по повече от впечатляващ начин от Едуард Ръдърфърд. В своя бестселър „Лондон“ той ни повежда на величествено пътешествие, което обхваща над две хиляди години – от нашествията на римляните и норманите, през Ренесанса и викторианската епоха чак до промените в края на 20 век. Представяйки ни живота и предизвикателствата, с които се сблъскват колоритните герои в романа, популярният писател съживява богатото на толкова разнородни събития минало на града край Темза.
Героите са наистина много и невероятно разнолики, и са потомци на няколко фамилии. Те се женят, променят имената си, натрупват богатства, тънат в бедност, проявяват се като герои или вършат злодеяния, влюбват се и се разлюбват, участват в дуели, прекланят се пред Бога, проповядват, съветват крале, строят катедрали, пишат поезия и правят още много неща, които се превръщат в част от английската история.
Покрай разказа за поколенията от тези фамилии присъстваме на емблематични за английската история събития и срещаме велики личности. Проследяваме нахлуването на легионите на Юлий Цезар през 54 година преди Христа; натиска върху англосаксонците да приемат християнството векове по-късно; възхода на рицарството и началото на кръстоносните походи; първите приложения на алхимията и създаването на големите акционерни компании; бунта на Уот Тайлър, прераснал в селско въстание; построяването на Тауър, сградата на театър „Глоуб“ и катедралата „Свети Павел“, както и началото на индустриалната революция.
Лондон не е подминат от няколко големи трагедии. Сред тях са чумната епидемия, чиято жертва стават 20% от населението на града, големият лондонски пожар през 17 век, както и бомбардировките на нацистите по време на Втората световна война. Знаем, че Лондон все пак ще оцелее и ще просперира, но Ръдърфърд описва невероятно достоверно всички драматични моменти, които ги съпътстват. Ставаме още свидетели на владичеството на Хенри VIII, на решението на Джефри Чосър да напише „Кентърбърийски разкази“, на пристигането на индианската принцеса Покахонтас, както и на скандала, предизвикан от гневните суфражетки. Срещаме по страниците още Кристофър Марлоу, Уилям Шекспир и много представители на династията на Тюдорите. Поради огромния обем на книгата, тя излиза у нас в два тома, като първият приключва преди възкачването на първите Тюдори на престола.
Въпреки пъстрата палитра от важни и второстепенни герои, основният герой в този епичен роман е самият Лондон. С всяка следваща глава и съответно поколение, градът се развива, расте, съзрява, страда и буквално се разгръща пред очите ни, благодарение на щателните проучвания на Едуард Ръдърфърд. Той ни повежда из всички емблематични места и сгради, които туристите намират за толкова привлекателни днес, и ни прави по поразителен начин свидетели на естествения развой на културни промени, еволюции и революции. Пред очите ни Лондон се превръща от примитивно селище в модерен град, чието величие е неоспоримо в продължение на векове.
Франсис Едуард Уинтъл, известен със своя творчески псевдоним Едуард Ръдърфърд, е роден в Солсбъри. Той получава образованието си в университетите в Кеймбридж и Станфорд, Калифорния, работи в областта на политическите науки, книгоиздаването и търговията с книги. През 1983 г. се завръща в родния си дом в Солсбъри. Тук той написва първия си роман „Сарум“, посветен на хилядолетната история на този град. Книгата се превръща в бестселър и се задържа 23 седмици в списъка на бестселърите на New York Times.
Следващите романи на Ръдърфърд повтарят този успех. Книгите му са преведени на двадесет езика. Писателят е живял в Лондон, Ню Йорк, Ню Хампшър и Ирландия. Понастоящем той дели времето си между Америка и Европа.
Едуард Ръдърфърд е пожизнен член на „Приятелите на катедралата в Солсбъри“, „Орденът на Солсбъри“ и „Приятелите на Чотън Хаус“ – организация, посветена на изучаване творчеството на известни писателки, основана в родното село на Джейн Остин. Той е и патрон на Националния театър на Ирландия в Дъблин. През 2005 г. управата на Солсбъри отбеляза неговите безспорни заслуги към града, като преименува една от основните му улици на негово име.
