Всеки от нас пази в съзнанието си най-хубавите си детски спомени. По-късно, когато пораснем ние „стъпваме“ върху тях, за да нарисуваме сами нашето бъдеще. Така е и с Маркъс Голдман. Маркъс разказва за детството и младостта си с лека носталгия по отминалото време. „Книга за Балтиморови“ е семейна сага, в която авторът Жоел Дикер проследява съдбата на цялото семейство Голдман, разделено на два клона – семейство Монтклеърови и Балтиморови. Като прави всичко това през очите на вече познатия ни герой от „Истината за случая Хари Куебърт“ Маркъс Голдман.
Монтклеърови са скромно семейство от средната класа, а Балтиморови са заможните, които живеят в луксозно предградие на Балтимор. Малкият Маркъс е прехласнат от финансовите възможностите на своят чичо Соул и прекрасната леля Анита, докато неговите родите му изглеждат посредствени. Но не само това. Истинско приятелство свърза Марки с неговите братовчеди. Те прекарват всяка ваканция при Балтиморови. Тримата заедно основават непобедимата банда на Голдманови, от която неизменна и недостижима част става талантливата и красива Александра.
Тримата са безумно влюбени в нея и дори си обещават, че няма да се борят за нея, защото са приятели.... Но както става в живота – един не издържа и това спасява живота му.
Постепенно върху актуалния момент на повествованието се наслагват отделни фрагменти от миналото – детинското приятелство, очернено от ревността и желанието за внимание, семейни кавги, чиито корени са заровени дълбоко в миналото, но оставят дълбок отпечатък върху настоящето, липса на откровени разговори, прикрито съперничество, тайна любов...
Събития довели до разпадането на семейство Балтиморови, или както ги описва Маркъс – Драмата. Какво точно се е случило е трудно да си представи човек, а и всеки има своя поглед върху нещата. Жоел Дикер ни показва душата на всеки един от героите си, за да може да разбереме всеки един от тях и да осъзнаем, че никой не може да бъде съден.
Ето някои цитати от книгата:
"Пазете се от жените, Голдман, те са като стадо бизони: ако засегнете една от тях, всички й се притичат на помощ и ви стъпкват.“
"Маркъс, ще започнеш истински да живееш, когато спреш да ровиш в миналото.“
"Спомените са в главата. Останалото са куп излишни вещи, които само заемат място.“
" - Знаеш ли, често съм се питал дали и ние бихме могли да станем като Балтиморови...
"Ние сме Монтклеърови. И така ще си бъде винаги. Защо да се променяме? Хората са различни, Марки, и може би там е щастието: да бъдеш в мир с това, което си.“
" - Престани с тази „драма, Маркъс“. Няма една драма, драмите са много. Драмите на леля ти, на твоите братовчеди. Драмата на живота. Драми е имало преди, ще има и занапред, но въпреки всичко животът продължава. Драмите са неизбежни, но те всъщност нямат голямо значение. Важно е как ги преодоляваме."
