Излезе дългоочакваната втора книга от трилогията „Светът за българския воин“ (ИК „Изток-Запад“) на журналиста от Би Би Си и българолог Димитър Димитров – „Светът за българския воин. Балканските воини 1912–1913“. Луксозният албум включва множество илюстрации и текстове от западната преса, посветени на българските воини по време на двете Балкански войни (1912–1913).
След прекрасната първа част от трилогията „Светът за българския воин“ известният български журналист от Би Би Си Димитър Димитров зарадва (по)читателите на родната история в периода 1912–1913 г. с втората книга от интригуващата трилогия. Събраните в изданието многобройни илюстрации и текстове са живото доказателство за славата на българския воин по време на двете Балкански войни, отеквала из редица западни периодични издания от това време – британските „Graphic“, „Illustrated London News“ и „Times“, френския „L'Illustration“, италианския „Illustrazione Italiana“ и др.
Мнозина смятат, че Балканската (1912) и Междусъюзническата (1913) войни, известни на Запад под общото название Балкански войни, са периодът в историята ни, когато нацията е била истински и изцяло обединена около националния идеал. Действително това обединение е дало силен отзвук не само на фронта през 1912 г., но и на Запад. В тази втора книга „Светът за българския воин. Балканските воини 1912–1913“ Димитър Димитров събира множество текстове и илюстрации – голяма част от които са били на първите страници на западни печатни издания по това време, – посветени на безстрашните български воини. Това, допълва Димитров, е и периодът „Когато светът научи българския боен вик: „На нож!“.
Очевидно присъствието на чуждестранни журналисти и автори, интересуващи се живо и препредаващи последните новини за събитията на Балканите в собствените си страни не е останало незабелязано и у нас. В труда си „Това, което видях от Балканската война“ големият Симеон Радев пише: „Чужди кореспонденти имаше много и от различни страни. Обзети от професионалната ревност за изпреварване, те тичаха от място на място за новини, пъстреха улиците на малката още наша столица със своите непознати фигури и привличаха любопитството с шумните си разговори. Най-трескави бяха италианците, както можеше да се очаква от техния национален темперамент.“
Мнозина от кореспондентите обобщават видяното и в книги, някои от които излизат още преди края на Първата балканска война.
За разлика от първата книга, която покрива цели 70 години, втората книга се концентрира върху преломния период в новата ни история. Това е луксозно издание в 400 страници, което съдържа над 300 черно-бели и цветни илюстрации. На корицата на книгата е използван фрагмент от илюстрация, публикувана в Journal des voyages, 11.05.1913 г. Авторът Димитров обобщава: „Искрено се надявам включените предимно – но не само – хвалебствени описания и коментари от публикации на главните световни езици да послужат не само като стимул за национална гордост, но и за размисъл, за подтик да се опитаме да си съставим с помощта на погледа отвън една може би по-всеобхватна и по реалистична картина на неслучилото се величие. Същевременно те ще ни подсещат да отдаваме в мислите си и дай Боже с делата си почит към паметта на десетките хиляди, които от нивите си, от родните си домове, от хубавите си служби, дори от чужбина тръгваха окрилени и сияещи за фронта, но не се завърнаха.“
