Книгата „Ей, народ поробен, що си тъй заспал?” от Стефан Стамболов (издание на "Изида") се появява между две годишнини – 160 години от рождението на Стамболов и 120 години от смъртта му. Вярно е, че през последните двайсетина години личността и държавническото дело на големия българин, една от най-ярките фигури в обществения и политическия ни живот в края на 19. век, бяха реабилитирани. Но като че ли и поетическото му наследство има нужда от реабилитация и преоткриване, защото то е част от историята на българската поезия и раждането на новата българска литература през епохата на Възраждането.
Политик и държавник, председател на Народното събрание и премиер на Княжество България, Стефан Стамболов (31.01./12.02.1854 - 18.07.1895) е най-влиятелната личност в годините след Освобождението. Като младеж една циганка му предсказва, че ще стане "голям човек", но ще умре "на улицата". Под знака на това фатално предсказание минава животът му. Роден е в Търново, учи в Духовната семинария в Одеса, но след завръщането си попада сред българските революционери. Става апостол на Търновския революционен окръг, организатор на Българското опълчение, а по-късно - и на Кресненско-Разложкото въстание. Като политик стига до най-високите постове в държавата. Под управлението му България изживява невероятен икономически подем, но той пада главоломно от върха и година по-късно е брутално убит в центъра на столицата.
Името му остава не само в аналите на историята, но и на литературата. В годините на националноосвободителните ни борби стиховете му възпламеняват сърцата и душите на българите, знаят се наизуст, пеят се и се разпространяват от уста на уста. Той е "съавтор" не на кого да е, а на гениалния Ботев. Общата им книга „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова” има особено силно влияние и въздействие върху българите в онази епоха. Стамболов си има своя талант – да бъде ясен, директен и окриляващ със стиховете си. И те влизат в сърцата на българите, думите му стават думи за всеки родолюбец.
Истински химни на възправящия се народен дух са стихотворения песни като „Марш” и „Возвание” с такива превърнали се в крилати фрази стихове като:
Не щеме ний богатство,
не щеме ни пари,
искаме свобода
с човешки правдини.
и
Ей, народ поробен,
що си тъй заспал?
Ил живот свободен
теб не ти е мил?
Любопитно е, че поставени и в съвременен контекст, много от тези поетични фрази зазвучат удивително съвременно – като упрек към безразличието на днешния българин към обществените дела, към търпението и примирението му. Затова издаването на стиховете на Стамболов днес е необходимо – от една страна, за да бъде преоткрит и като поет големият български държавник, а от друга – че стиховете му продължават да бъдат актуални днес и имат какво да кажат на съвременния читател. Новата книга със стиховете на Стефан Стамболов събира поетическото му наследство, като представя не само песенните, но и по-обемните му творби като „Долабан войвода”, „Баща и син”, „Годината 1876” и „Певец”.
Изданието е спечелило конкурс на Министерство на културата.
