Популярната българска журналистка Веселина Седларска излезе от познатото си амплоа на политически коментатор и навлезе в територията на художествената литература. В книжарниците вече е „Кладенецът” (ИК „Сиела”) – книга, която се потапя във възможността за щастие на човека с двете най-силни оръжия на авторката – чувствителността ѝ на жена и обективността ѝ на журналист. Дебютният роман на Седларска е път към себе си, курс по опознаване, който може да се чете без резерви и от мъже, и от жени.
Читателят се впуска в „Кладенецът” без да си дава сметка за дълбочината му, така както са неведоми коридорите на психиката за тези, които започват психотерапия. Връзката с психоанализата не е случайна, защото главната героиня, Милкана, води именно курс по творческо писане с насоченост към психологията. Тя възлага на участниците да довършат един ръкопис, в който главната героиня ходи на психоаналитик и постепенно затъва в своята депресия. Те сами трябва да решат каква съдба ще ѝ предпишат на финала.
Като всеки акт на творчество писането е вид терапия, но в „Кладенецът” тази връзка е особено силна. След като в романа имаме история в историята и терапия в терапията, читателят се пита какви отговори търси самата Седларска чрез своята книга-терапия…
Веселина Седларска е утвърден журналист с дългогодишен опит в медии като „Труд”, „Стандарт”, „Тема”, а в момента пише за сайтовете „Клуб Z” и „Редута”. В „Кладенецът” тя ни води из лабиринт от тъжни и комични случки, психологически и философски теории, препратки към класики, народни приказки и мнения на авторитети като Юнг , Фройд, Айн Ранд и д-р Менис Юсри.
Изобщо не се разбира какво искаш да кажеш с тази книга, Седларска. Подозирам, че нарочно ме затрудняваш. Да ме накараш сега да не спя нощя и да си мисля дали това е книга за лесното трудно щастие, или книга за българина и българщината, или за човека изобщо… А може би за тихата лудост във всеки у нас?
Иначе много честно си написала всичко. Отишла си, дето се казва, до края на себе си. И красиво! Много красиво…
Д-р Тони Филипов
